Когато започна третата игра и Заман взе инициативата още в началото, забелязах, че учителят ми изобщо не гледа дъската. Вместо това наблюдаваше кардинал Кардоза, който седеше в противоположния край на султанската платформа и гледаше играта без абсолютно никакъв интерес. От двете му страни седяха по-нископоставени свещеници от Рим, които изглеждаха също толкова отегчени.
Очите на учителя ми бяха присвити. Мислеше си за нещо.
— Какво има? — прошепнах аз.
— Двамата кардинали са поискали вечерята да им бъде сервирана в посолството… — тихо каза господин Аскам.
— И какво?
Учителят ми не сваляше поглед от кардинала.
— Обривът… подуването на езика… Слонско ухо…
Той рязко стана.
Седящият наблизо Латиф също се изправи.
— Къде отивате? — изсъсках аз, но учителят ми вече се отдалечаваше.
Забързах след него.
Господин Аскам мина решително през главната порта на Топкапъ и закрачи бързо по пътеката, водеща към вътрешната Порта на приветствията.
— Бихте ли ми обяснили какво става? — умолително попитах аз, докато се мъчех да не изоставам.
— Помниш ли как огледахме тялото на кардинала снощи?
— Да.
— Помниш ли обрива в устата му? И подутия език?
— Да.
— Има едно отровно растение, известно като слонско ухо, за което се знае, че причинява обриви в устата и че ако се погълне в големи количества, езикът на жертвата може да се подуе до такава степен, че да спре достъпа на въздух в гърлото му и да го задуши.
— Чакайте малко. Да не би да искате да кажете, че кардинал Фарнезе е бил убит с някаква отрова?
— Да, така мисля.
— Простете — рекох аз, — но тогава какво правят онези прободни рани по цялото му тяло? Не мислите ли, че те биха могли да допринесат значително повече за смъртта му?
— Кардиналът вече е бил мъртъв, когато са го дупчили с ножа — отвърна господин Аскам.
— Откъде знаете?
— Защото многобройните рани на кардинала не кървяха. Когато сърцето вече е спряло, тялото не кърви, когато се прониже. Жив човек, наръган толкова много пъти, би кървял обилно — Господи, би настанила същинска кървава баня — но ти самата ми каза, че не е имало много кръв около басейна, в който са намерили кардинал Фарнезе. Ако е бил пробождан толкова дълбоко, докато е жив, около басейна би трябвало да има голяма кървава диря. Дори ако убиецът му го е отнесъл до водата на рамене, би трябвало да останат някакви следи. А такива няма. Когато сутринта отидохме при кардинал Кардоза, огледах терена около католическото посолство и не открих никаква кръв по тревата. Ако кардиналът е бил наръган до смърт в сградата, щеше да има поне малко останала кръв, докато са го отнасяли.
— Възможно е убиецът да е бил по-внимателен, отколкото си мислите — казах аз. — Може да е заличил кървавата следа, да е откарал тялото с каруца или пък изобщо да не е убил кардинала в посолството.
Господин Аскам кимна. Вече минавахме през Портата на приветствията и влизахме във Втория двор.
— Все добри доводи, Бес. Много добри доводи даже. Въпреки това продължавам да смятам, че кардинал Фарнезе е бил мъртъв, когато са го пробождали.
— Защо!
— Защото не е оказал съпротива на такава свирепа атака.
Спрях.
— Откъде може да знаете пък това? — Учителят ми не спря, а продължи да върви. Забързах след него. — Откъде можете да го знаете? — повторих аз.
— Когато оглеждахме трупа на кардинала в тъмницата, случайно да обърна внимание на ръцете му? — попита господин Аскам.
— Да. Тлъсти, сиви и бледи, но иначе изглеждаха съвсем нормално.
— Именно. При подобна свирепа атака и най-слабият човек ще вдигне ръце в някакъв опит да се защити и съответно ще получи порязвания по дланите, не мислиш ли? По ръцете на кардинала обаче няма нищо. Мъртвецът не се съпротивлява. Оттук е и заключението ми.
Замълчах. Логиката му всъщност бе много силна.
— Добре — съгласих се. — Но защо му е трябвало да го наръгва толкова много пъти, щом вече е бил мъртъв?
Учителят ми ме погледна, без да спира да крачи, и каза: