— Известно ли е какво са обсъждали? — попита господин Аскам.
Саша попита готвача, той поклати глава и тя каза:
— Не, не знае за какво са разговаряли.
По някое време, не зная кога точно, вратата се отвори и влязоха султанът, великият везир и осем мъже от личната охрана на владетеля. Районът на кухнята зад тях беше напълно разчистен. Шестимата работници в помещението скочиха на крака и застанаха мирно, загледани смирено в краката си.
Султанът погледна двете висящи тела — на лицето му бе изписано повече раздразнение, отколкото тъга — след което строгият му поглед се спря първо върху учителя ми, после върху мен и накрая върху работниците.
— Вие шестимата единствените свидетели ли сте? — попита той на гръцки.
— Да, Ваше Величество — отвърна Саша от името на всички. — Канех се да изтичам да кажа на дворцовите стражи за случилото се, когато тези тримата — тя кимна към господин Аскам, Латиф и мен — дойдоха и евнухът ни задържа тук.
Султанът кимна.
После се обърна към учителя ми и премина на английски.
— Господин Роджър Аскам. Защо ви намирам тук?
— Направих някои заключения, Ваше Величество, но трябва да призная, че не очаквах да открия Брунело мъртъв…
— Май сте по-умен, отколкото си мислех — прекъсна го султанът. — Изглежда, ще ми се наложи и аз да внимавам какво правя около вас. Стигнали сте до заключението, че готвачът е бил свързан със смъртта на гостуващия кардинал, така ли?
— Да.
— И че сега убиецът е мъртъв от собствената си ръка?
Господин Аскам погледна стоящите до нас работници. Явно не му се искаше да говори за разследването пред тях.
— Можете да говорите свободно — спокойно рече султанът.
— Това се очаква да си помислим, Ваше Величество — каза учителят ми. — Но аз не вярвам, че е станало така. По-скоро предполагам, че готвачът и жена му са били убити. Убиецът още е на свобода.
Султанът повдигна вежди, но учителят ми не каза нищо повече. Владетелят го гледаше преценяващо. Взираше се в него много, много внимателно.
— Второ и трето убийство в двореца ми — каза той. — Това не ми харесва. Имате ли подозрения относно новите смъртни случаи, господин Роджър Аскам?
— Между тези стени се спотайва коварен ум, Ваше Величество. Ако всяко от тези убийства се приеме като чиста монета, би трябвало да припишем смъртта на кардинала на безумния злодей, а на тези двамата — като самоубийство. Но не, и трите убийства са били нарочно нагласени така, че да объркат разследването. Те са свързани. Следователно не само разследването ми остава недовършено, но и ви съветвам да ми позволите да включа смъртта на готвача и жена му към случая с убийството на кардинал Фарнезе.
Султанът се замисли за момент, после каза:
— Добре. Направете го и продължете разследването. — Посочи шестимата работници. — Разговаряхте ли с тези хора?
— Да — отвърна господин Аскам.
— Имате ли още нужда от тях?
— Не. Те са невинни. Просто са видели телата. Не знаят нищо важно.
Султанът ни отпрати от помещението, после се обърна към старшия на стражите и остро заповяда нещо на турски.
Забавих крачка и понечих да погледна назад, но господин Аскам ме побутна по рамото да продължа.
И беше напълно прав да го направи, защото докато излизахме и вратата се затваряше зад нас, последното, което видях — за мой пълен ужас и изумление, беше как командирът на стражите и хората му изтеглят сабите си.
Кардиналът и съдържателят на бордея
Вече беше следобед. Султанът и хората му ни обърнаха гръб и тръгнаха към харема.
Бях потресена от съдбата на Саша и другите кухненски работници.
— Господин Аскам, защо султанът нареди да убият горките хора?
— Намираме се в странна и безбожна страна, Бес — отвърна господин Аскам. — Трябва да се смятаме за щастливци, че не ни сполетя същата съдба. Подозирам, че оцеляхме единствено благодарение на твоята кралска кръв и моите дедуктивни способности.
Стояхме насред Втория двор. Делегациите и играчите се разхождаха под дърветата. Срещата на Заман беше приключила — бе победил Максимилиан от Виена с четири на нула, пълен разгром — и сега важните гости бяха излезли да глътнат малко чист въздух преди втората среща за деня между Владимир от Московия и Мустафа от Кайро.