Докато следвах учителя си, хвърлих последен поглед назад към посолството…
И замръзнах.
Докато погледът ми минаваше над решетъчните прегради отляво на посолството по края на поляната, като че ли зърнах някаква фигура зад преградите — сянката на висок мъж, който стоеше абсолютно неподвижен и гледаше право към нас.
Взрях се, но ако там изобщо бе имало някого… беше изчезнал.
Не бях сигурна дали видяното не е трик на въображението ми или игра на вечерните сенки, така че не споменах нищо на учителя си, но изпитах обезпокояващото чувство, че през цялото време, докато сме наблюдавали посолството, някой е наблюдавал самите нас.
Върнахме се в покоите си.
Щом затвори вратата — Латиф остана навън — господин Аскам се обърна към мен и прошепна:
— Говори. Какво знаеш за Дарий?
Свих рамене.
— Имам представа какви неща стават в дворците. Тайните са много и когато се разкрият, запазването им се осигурява чрез заплащане — понякога със злато, понякога с услуги, било то политически или плътски.
— И какво знаеш за тази ситуация?
— Информираха ме от сигурно място, че Дарий и царицата са любовници — казах аз.
Учителят ми повдигна изненадано вежди.
— И как точно научи това?
Кимнах към стаята, която делях с Елси.
— Видели са ги заедно. Възможно е кардинал Кардоза да е разбрал за връзката им и да държи наученото над главата на Дарий като дамоклев меч — настоява за услугите на Дарий, в противен случай ще каже на султана.
— Боже мой, Бес, ти знаеш много повече по тези въпроси, отколкото аз, когато бях на тринайсет. Какво става с този свят!? — Той замълча замислено. — Но предположението си го бива и е възможно — просто възможно — да имаме нов заподозрян в нашето разследване.
— Така ли?
— Ще разбереш по-добре утре.
— Чакайте! Значи имате теория за убийството на кардинала?
— О, да, имам.
— И тя е?
Господин Аскам се наведе към мен и прошепна в ухото ми:
— Мисля, че убийството на кардинал Фарнезе е било грешка.
Замислих се.
— Но тогава…
— Благодаря за помощта, Бес. Оказваш се изключително способен помощник в разследването. — И тръгна към стаята си.
— Сър, само още един въпрос. Защо не искахте да споменавам това в присъствието на Латиф?
— Макар Латиф да е на наша страна, не се заблуждавай. Нашият придружител работи за султана. Можеш да си сигурна, че всичко, което виждаме, чуваме и казваме в негово присъствие, се докладва на султана. В двореца се кроят заговори и самият султан може да се окаже замесен в тях. Предполагам, че той е доста опасен играч на шах, а често най-добрите играчи се преструват на невежи, докато всъщност знаят всичко. А сега си лягайте, млада госпожице — продължи той. — Време е за сън. Първият рунд приключи и утре е почивен ден, поне за шахматистите. А това означава, че ще имаме време да продължим нашето разследване.
Хареса ми, че беше станало нашето разследване.
— Какво смятате да правите? — попитах аз.
— Имам две нишки, които бих искал да проследя. Първо, ще говоря с победения австрийски играч, Максимилиан от Виена. Интересно ми е да разбера защо е искал да разговаря с нещастния готвач Бруно на четири пъти.
— А втората нишка?
— След като чух онова, което ми каза току-що, искам да си уредя аудиенция с Нейно Величество.
Прибрах се в стаята си. В главата ми се блъскаха картини на голи свещеници, скрити в сенките фигури, мъртви готвачи и перспективата учителят ми да разпитва страховитата царица Роксолана.
Разбира се, Елси я нямаше никаква, но не ми пукаше. Беше много късно и бързо заспах.
Когато на сутринта се събудих, тя вече се беше прибрала и спеше дълбоко, с най-спокойната и доволна усмивка на лице.
Царица
„Както офицерът в миналото е бил слон, а топът колесница, фигурата, известна ни като царица, първоначално е била «министър на царя».
Смята се, че преобразяването на министъра в царица е съвпаднало с възхода на няколко силни жени в Европа. Някои предполагат, че царицата в шаха държи всемогъщия си статус на кралица Аделаида Бургундска, най-влиятелната жена през 10 век.