Като се има предвид, че в много средновековни кралства тронът е можел да се наследява единствено от синове, донякъде е изумително, че в такива времена с готовност се е приемало най-мощната фигура на шахматната дъска да е женска, при това единствената женска.“
„Вижте я само как управлява! Та тя е само жена, господарка на половин остров, а въпреки това от нея се страхуват в Испания, във Франция, в Свещената римска империя, навсякъде.“
Една необикновена сутрин
Малко след като се събудих, на вратата настоятелно се почука.
Изчаках в стаята си, докато господин Аскам отваряше. Не успях да чуя тихата размяна на думи, но чух как учителят ми казва: „Благодаря“. След малко той се появи на прага на стаята, която делях с Елси, и каза:
— Бес. Изглежда, доста си впечатлила някого.
Държеше златен плик.
— Поканена си на сутрешна обиколка на менажерията на султана, неговата прочута колекция екзотични животни, за да видиш новата руска мечка на Негово Величество.
— Аз ли съм поканена?
— Изглежда, че поканата не е от султана, а от дарителя. Пратеникът на султана каза, че специално си помолена да присъстваш на обиколката.
— От дарителя ли? — Замислих се за момент. — Онова момче? Непоносимото момче? Иван?
Учителят ми се ухили.
— Май си е паднал по теб.
В този момент Елси, за която изобщо не подозирах, че е будна, седна в леглото си.
— Ох, Беси, имаш си малък обожател! Колко възхитително!
— Обожател? — изтърсих аз. — Но аз бях гадна и ужасна с него. И той беше ужасен с мен. Ужасен, нахален и груб.
— Малките момчета често се държат така, когато харесват някое момиче — обади се господин Аскам.
— Големите също — подсмихна се Елси.
— Не мога да отида — заявих аз.
— О, ще отидеш — каза учителят ми.
— Моля!?
— Ще отидеш — повтори той, сякаш това бе най-очевидното и естествено нещо на света.
— Но аз не харесвам това момче. Някакъв си мижав княз на мижаво източно княжество…
— О, я стига. Срещнала си го само веднъж, а човек не може да съди за характера на когото и да било от една-единствена среща. Не. Това е нещо, което задължително трябва да научиш. Иди, ще е полезно за теб. Пък и какво имаш да губиш? Днес е почивен ден за турнира, така че няма да изпуснеш нито една среща, а аз имам да водя разговори. Изглежда, че там ще са и други важни особи, включително султанът и синът му, престолонаследникът. Няма да е зле да ги наблюдаваш.
Елси рязко вдигна глава, когато чу за престолонаследника.
— Мога да ида с Бес, сър. Като… ами… придружителка, ако нямате нищо против.
— Би било чудесно, Елси — рече господин Аскам. — Отлично. След час ще дойде човек на султана да ви вземе. Ще се видим следобед.
И наистина, час по-късно пристигна човек от личната гвардия на султана да ни вземе. Изведе ни от вътрешната част на двореца и през Първия двор до яка порта в северната стена.
Вървях и кипях. Не можех да повярвам, че учителят ми ме е принудил да ида на тази обиколка. Ужасявах се при мисълта, че отново ще видя онова дребно руско момче.
На Елси пък й беше забавно.
— Ох, Беси, кое е по-лошо — да се ползваш с вниманието на едно грубо момче или никое момче да не ти обръща внимание?
Въпросът всъщност успя да уталожи яда ми.
— Честно казано, не съм сигурна — отвърнах аз. Вярно, бях млада, но винаги бях наблюдавала внимателно хората и по време на това пътуване из големия свят, отвъд затворения живот в Хатфийлд, ги наблюдавах още по-внимателно. И снощният разговор с учителя ми за кралете и кралиците също беше оставил отпечатъка си върху мен. — Не съм напълно убедена, че чувственото или плътско внимание изобщо си заслужават. А бракът може да се окаже най-безполезното нещо.
— Какво!? — възкликна Елси. — За бога, Беси, какви ги говориш?
— Дори само при това пътуване станахме свидетели на една женена двойка, в която съпругата, госпожа Понсонби, господства над съпруга си като тиранин. Той не й е равен. Не е дори неин приятел. Той е неин слуга. Не мисля, че бракът трябва да е такъв. Той би трябвало да е връзка между равни.