Всяка среща съдържаше в себе си някакъв вид съперничество и драма. Нищо чудно, че жителите на Константинопол бяха възбудени.
Аз също бях възбудена.
Заехме местата си на почетната платформа, от която се откриваше изглед към двата подиума и човешкото море, изпълващо залата. Ярката слънчева светлина струеше през високите прозорци на огромния купол и озаряваше всичко в почти небесно златно сияние.
Сутрешните срещи започнаха.
Тълпата наблюдаваше в пълно мълчание, изпълнена с тръпката на очакването. Турнирът беше влязъл в нова, по-интензивна фаза. Човек можеше да чуе тракането на фигурите върху дъските на двеста стъпки от подиумите.
В един момент учителят ми се премести и седна до Игнаций. Ученият йезуит гледаше с безпокойство битката между двамата испанци (и доколкото можех да преценя по устните му, от време на време безмълвно се молеше на Бог да промени хода на играта).
Аз останах с Елси. Гледах предимно игрите, като от време на време хвърлях поглед към царицата.
— Елси — казах аз, — освен онова, което си видяла в нощта на банкета, какви други неща си чувала за царицата?
— Царицата ли? — Елси погледна към Роксолана и сниши почтително глас. — Едно мога да ти кажа със сигурност — с нея шеги не бива. Именно тя чрез интриги, инсинуации и безскрупулни убийства е осигурила издигането на сина си Селим до позицията на престолонаследник.
— Разкажи ми повече.
— Подобно на всеки османски владетел преди него, този султан е заченал много деца от наложниците си и преди да се ожени за Роксолана, вече е имал неколцина синове. Само един от тях обаче може да го наследи. Селим е имал неколцина съперници, но коварната му майка е успяла да ги премахне, като им издействала административни постове във външните провинции, удушаване в съня им или хвърляне в тъмницата, от която никога не излезли. Разбираш ли, освен че султанът се вслушва в съветите й, царицата се ползва с верността на малка група дворцови стражи и по-точно онези, които държат тъмницата. Изглежда, че им осигурява злато, момичета и пиене. Така, ако царицата успее да убеди съпруга си да прати неин противник в тъмницата, противникът със сигурност ще бъде сполетян от фатална злополука малко след затварянето си. Тя е изключително коварна и всички с право се страхуват от нея.
Загледах се в царицата, която седеше отдясно на съпруга си. Беше прекрасна и нащрек, самото въплъщение на царствена изтънченост; но сега, когато се вгледах по-внимателно, видях, че очите й са твърди и студени.
— Младите в двореца много се страхуват от Роксолана — завърши Елси. — Всички раболепничат пред нея, защото ако й пресечеш пътя, животът ти е в ръцете й.
— Ясно — рекох аз. Погледнах отново студената неподвижна царица и се зачудих какво ли си мисли. Дали й доставяше удоволствие да всява ужас у другите? Всъщност в този мъжки свят дали беше добре за една царица да се страхуват от нея? И нещо повече, беше ли нужно?
Пропъдих тези мисли. Може би Елси беше права. Може би мислех прекалено много. Отново насочих вниманието си към двете срещи.
В този момент дойде господин Аскам и тъкмо се канех да споделя с него какво е казала Елси, когато внезапно зад нас се появи садразамът.
— Господин Аскам, принцесо Елизабет, Негово Величество желае да идете при него.
Султанът
С известен трепет тръгнах след господин Аскам към двете свободни места отляво на трона на султана.
Съпругата му седеше сковано от другата страна и се взираше право напред. Доколкото можех да преценя, не гледаше нито срещите, нито нещо конкретно. Изобщо не реагира на появата ни.
— Господин Роджър Аскам, принцесо Елизабет — каза султанът. — Моля, седнете. Срещите тази сутрин са напрегнати, нали?
— Определено — каза учителят ми, докато се настанявахме. От тези високи и поставени в центъра места имахме превъзходен изглед към дъските. Да си султан си имаше своите предимства.
— Вашият човек май ще се изправи срещу влаха Драган следобед. Първо Талиб, а сега и Драган. Тежък жребий му се падна.
— Това е природата на всеки жребий, нали така? Никой не би могъл да предскаже в каква последователност ще излязат камъните — невъзмутимо рече учителят ми.