— Нима това е възможно? — попита господин Аскам.
— Ще останете изумен какво са способни да направят и да кажат хората в името на благочестивостта. В момента най-ревностните шиити агитират за още по-строги закони срещу жените. Искат да им забранят да показват лицата си на публични места. Лицата, представете си.
Погледнах учителя си. Исках да спомена онова, което се обсъждаше предишния ден с Микеланджело и Игнаций, но господин Аскам поклати едва забележимо глава.
— Пророкът е обичал жените, обичал е онова, което те носят на света — тъжно продължи султанът. — Светът е прекрасен именно заради равновесието между мъжката и женската енергия. Общество, което е прекалено мъжко, е обречено завинаги да зависи от мъжкия гняв. Големият ми страх е, че моята култура е достигнала върха си и от тук нататък ще започне да запада, разяждана отвътре.
Владетелят сведе очи към пода.
— Знаех за разкола във вярата ви — тихо рече моят учител. — Но нямах представа колко лоши са станали нещата.
Аз също бях изненадана. Бях изумена от идеята, че културата, създала великолепието на Константинопол, може да се намира в зенита на постиженията си. Погледнах мрачното лице на султана и видях човек, който се взира в бездната на някакво тъмно и плашещо бъдеще.
На Запад кралските дворове се безпокояха, че непобедимата ислямска войска може да шества из християнския свят, а тук султанът сериозно размишляваше върху възможността империята му да се срине сама.
В този момент се появи садразамът, подаде на султана бележка и му прошепна нещо.
— Благодаря. — Султанът му махна, че е свободен, и отново се обърна към господин Аскам. — Е, как върви разследването?
— Откривам доста неща — съвсем честно отвърна учителят ми.
— Но все още не сте открили кой е убил кардинал Фарнезе, така ли?
— Не. Изглежда, че всеки, когото искам да разпитам по въпроса, среща ненавременния си край. Първо готвачът и жена му, а след това и австрийският шахматист Максимилиан.
— Не се занимавайте със смъртта на австрийския шахматист — каза султанът.
— Но той е разговарял с Брунело на няколко пъ…
— Съсредоточете се върху убийството на кардинала. Смъртта на шахматиста не е ваша грижа. — Султанът вдигна бележката, която садразамът му беше дал току-що.
Затаих дъх, когато я видях.
Беше същата бележка, която господин Аскам ми беше показал предишната нощ, скритата в тайника в тока на Максимилиан. Хората на султана бяха претърсили покоите ни, докато бяхме наблюдавали срещите в „Света София“.
Султанът посочи кода в началото на бележката.
— Вижте тези числа и букви: N-16К 20G, 6R. Отнасят се за северното военно пристанище. В момента там има шестнайсет бойни кораба, или Kriegsschiffe, както се казват на немски, двайсет галери, или Galeeren, и шест таранни кораби, или Rammschiffe. Максимилиан беше шпионин на ерцхерцог Фердинанд Австрийски и му е докладвал за силата на флота ми.
И в този момент ми стана ясно каква беше онази солена миризма на риба от подметките на Максимилиан. Не беше от кухнята, а от пристанището. Сивата прах пък беше барут, а петънцата кръв — е, на военните пристанища често има кръв.
— Девицата също беше шпионка — продължи султанът. — Задачата й беше да докладва за настроението, мненията, реакциите и поведението ми, докато съм в харема. Както казах, предпочитам да насочите усилията си към смъртните случаи, причините за които не са ми известни.
Учителят ми преглътна с мъка.
— Както желаете.
Точно тогава, може би по щастливо стечение на обстоятелствата, садразамът дойде отново и каза:
— Господарю, другият въпрос е уреден. И обядът ви с имама е готов.
Султанът кимна.
— Благодаря. Ще дойда след края на тази игра…
Тълпата ахна в един глас и всички се обърнахме.
Владимир току-що беше взел царицата на Заман.
Тълпата замърмори смутено.
Някъде отдясно познат глас каза нещо на някакъв славянски език. Беше княз Иван — окуражаваше играча си.
Видя ме и каза на английски:
— Принцесо Елизабет. Моят човек го уби този персиец. Заман е добър, но няма шансове срещу играч с уменията на Влад.