— Аз… добре съм, благодаря, Роджър. Добре съм. Нищо ми няма.
Но не играеше като човек, който е добре.
Бързо изгуби втората игра и успя да спечели третата на косъм, когато Ибрахим направи необмислен ход и господин Джайлс го постави в шах и мат с коронната си комбинация с царица и офицер. Въпреки това изглеждаше ужасно изнервен, продължаваше да се поти и явно се чувстваше много неудобно.
Изгуби четвъртата игра в напрегнат ендшпил.
Двамата с учителя ми отново слязохме при него на подиума. Господин Аскам му поднесе чаша чай.
— Джайлс, какво става? — прошепна учителят ми. — Едва ли някой в тълпата може да види, но аз мога. Не си себе си. Не играеш като себе си…
— Казаха ми, че ще убият теб и Елизабет, ако победя, Роджър — тихо отвърна господин Джайлс.
Господин Аскам се вцепени.
— Какво? Кой ти го каза?
— Садразамът. Сутринта, докато заемах мястото си на подиума. Новите ви стражи — господин Джайлс погледна към двамата гвардейци на платформата — не са зад вас, за да ви защитават. Те са убийци. Наредено им е да ви убият, а по-късно да убият и мен, ако победя Ибрахим.
Учителят ми прехапа от ярост устната си и погледна към султана на трона.
— Първо отровата по пътя насам, а сега и това. Негодник! Мръсен интригант и негодник! — Обърна се отново към господин Джайлс. — Ибрахим наясно ли е?
— Не мисля. Но сигурно подозира нещо. Знае, че печели прекалено лесно.
Господин Аскам присви замислено очи.
— Вероятно това е ставало при всички срещи на Ибрахим — имало е заплахи за живота на придружителите на противниците му и те нарочно са губели.
— Да не искате да кажете, че султанът иска Ибрахим да победи? — намесих се аз. — Но това е безсмислено. Султанът иска победителят да е Заман.
— Не е съвсем така — рече господин Аскам. — За султана е изгодно, ако Заман или Ибрахим спечели турнира. И в двата случая победителят ще е мюсюлманин и Османската империя ще се окаже родина на най-великия играч на шах на света. Не забравяй, Бес — всички владетели действат така, че да угодят на поданиците си у дома, а не да впечатляват другите страни. Ако Заман или Ибрахим спечели, поданиците на султана ще са във възторг, защото са победили целия свят. Следователно, ако се стигне до финал между мюсюлмани, султанът няма как да изгуби. Между другото, няма да се изненадам, ако помогне на Заман на финала, за да е сигурен, че победителят ще е мюсюлманин с царска кръв. Именно затова беше подправянето на жребия — за да е сигурен, че двамата местни играчи няма да се срещнат преди финала. После урежда Заман да победи чрез измама и помага на нищо неподозиращия Ибрахим, като тормози противниците му.
— Какво да правя, Роджър? — отчаяно попита господин Джайлс.
Господин Аскам сведе глава и се умисли. Накрая погледна господин Джайлс и после мен.
— Независимо дали става въпрос за война, или за игра, резултатът всъщност е без значение — каза сериозно той. — Победите и загубите са случайност. Блестящият гръцки военачалник Пир е спечелил битката при Аскулум, но на такава цена, че е останал в историята като глупак, докато онези триста спартанци, сражавали се до смърт срещу огромната персийска войска при Термопилите, продължават да се почитат и две хиляди години след събитието. Във войната и в спорта важното е да се изтощиш в усилията си. Това е. Направи го, Гилбърт, за да можеш да останеш с високо вдигната глава. Но когато се изправиш срещу противник, който не уважава играта, който желае единствено да спечели и е готов на всякаква мерзост, за да постигне победа, тогава играта губи стойността си и усилията ти се оказват напразни. Гилбърт, приятелю, ти се представи великолепно на турнира. Победи двама наистина талантливи противници в две наистина трудни срещи. Нямаш какво повече да доказваш — нито на мен, нито на Елизабет, нито на крал Хенри, нито на себе си. Да не пилеем повече усилията ти. Дай на султана онова, което иска, и да приключваме с нагласения турнир.
Господин Джайлс кимна мълчаливо.
Погледнах учителя ми й осъзнах, че е прав.
Така господин Джайлс изгуби последната партия, а с нея и срещата. Тълпата изпадна в екстаз. Хората се втурнаха на подиума и понесоха Ибрахим на ръце. Шампионът им бе достигнал финала, а те се държаха така, сякаш бе спечелил целия турнир. И ето че нашите нови телохранители изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.