„Повече, отколкото е редно да направя“ — добавя наум, поглежда обезобразения труп и си спомня как затворът едва му се размина преди четири години. И то за същото: проклетата му склонност да се прави на самотен рейнджър. Но с какво толкова ще навреди на разследването, ако даде на хлапака трийсет-четирийсет минути? Беше трогнат от изповедта му как се е опитал да помогне родителите си. Самият той беше пред Общинския център през онова кошмарно утро и видя касапницата.
— Добре. Моля ви, побързайте.
— Добре. — Ходжис прекъсва връзката.
— Ами нашите отпечатъци? — пита Холи.
— Те са ми последна грижа. Да тръгваме. Нямам търпение да чуя историята на хлапето. — Ходжис подхвърля на Джером ключа от мерцедеса.
— Благодарску, мастър Ходжис — изкряква Тайрон Зевзека. — Туй негърчи пред теби е чуду шуфьор! Щъ въ закара живи здрави сичкуту народ до…
— Млъкни, Джером! — едновременно извикват Ходжис и Холи.
37.
Пит дълбоко си поема въздух и затваря мобилния си телефон. Всичко в главата му кръжи като въртележка в кошмарен лунапарк и е сигурен, че е бръщолевил като идиот по време на разговора с господин Ходжис. Или като убиец, който се страхува да не го разкрият и пробутва фантасмагории. Забрави да спомене, че човекът с червените устни някога е живял в къщата, която сега обитават семейство Саубърс. А трябваше, защото е важно. Пита се дали да не позвъни отново, но решава, че е излишно, тъй като така или иначе тримата ще го вземат много скоро.
„Извергът няма да отиде у нас — успокоява се мислено. — В този вид не може да се разхожда по улиците. Трябва да се крие.“
„Но все пак е възможно. Ако реши, че съм го излъгал и тетрадките са вкъщи, ще отиде като нищо. Защото е луд. Абсолютен ненормалник.“
Отново се опитва да се свърже с Тина, но чува съобщението ѝ: „Здрасти. Тийнс съм. Съжалявам, че те изпуснах. Казвай какво има.“ Бииип.
Е, добре.
Тогава ще се обади на майка си.
Но преди да набере номера, вижда, че пристига автобус с табела „НОРТ САЙД“, сякаш изпратен от Всевишния. Изведнъж решава да не чака Ходжис. По-бързо ще се прибере с автобуса, а той наистина много бърза. Ще се качи и тогава ще съобщи на Ходжис, че го чака в дома си, но първо ще се обади на майка си и ще я предупреди да заключи всички врати.
Автобусът е почти празен, но все пак Пит сяда най-отзад. Така и не набира номера на майка си, защото телефонът иззвънява в ръката му. На екранчето пише „Мама“. Той дълбоко си поема въздух и натиска бутона за приемане на разговора. Тя заговаря веднага, без да изчака да ѝ каже здрасти.
— Къде си, Питър? — Питър, а не Пит. Лошо начало. — Трябваше да си тук преди час.
— Идвам — казва той. — В автобуса съм.
— Не лъжи, ако обичаш. Автобусът пристигна и замина. Видях го.
— Не съм в училищния, а в градския за Норт Сайд. Трябваше да… — Какво? „Да свърша една работа“? Звучи толкова абсурдно, че го напушва смях. Само че не е никак смешно. Напротив. — Трябваше да свърша нещо. Тина там ли е? Нали не е отишла у Елън или другаде?
— Отзад в двора е, чете.
Автобусът минава през участък, който е в ремонт, и се тътри убийствено бавно.
— Мамо, чуй ме…
— Не, ти ме чуй! Ти ли пращаше пликовете с парите?
Пит стиска клепачи.
— Ти ли беше? Кажи просто да или не. После ще обсъждаме подробностите.
Той отвръща, без да отвори очи:
— Да, аз. Но…
— Откъде ги взе?
— Дълга история. Остави парите, мамо, в момента са без значение. Един човек…
— Как така „без значение“? Бяха над двайсет хиляди долара!
На езика му е да я пита „Чак сега ли го разбра?“ но се възпира.
Автобусът продължава да се тътри през участъка в ремонт. По лицето на Пит се стича пот. Вижда петното кръв на панталона си — вече не е червено, а тъмнокафяво, но пак крещящо като вик: „Виновен си! Виновен си, виновен!“
— Мамо, затвори си устата и слушай внимателно.
Линда онемява, понеже е потресена. Не ѝ е говорил толкова грубо от времето на детинските си изблици на гняв.
— Един човек може да дойде вкъщи. Опасен е. — Не обяснява колко е опасен, защото иска да е бдителна, а не да изпадне в истерия. — Не вярвам да се случи, но е възможно. Затова повикай Тина и се заключете. След няколко минути съм при вас. Ще дойдат и други хора. Хора, които ще помогнат.