Линда подозрително изгледа сина си:
— Знаеш ли нещо повече по този въпрос?
— Не, но ще ми отпуснете ли скромна сума?
— Ще има да чакаш… — Линда сложи ръце на кръста си и се обърна към съпруга си: — Том, очевидно е станала грешка.
Той се позамисли, после отговори, но спокойно, без ав-ав джаф:
— Надали. — Побутна към нея плика и посочи с пръст името си и адреса.
— Да, но…
— Без „но“, Лин. Не сме платили на фирмата за доставка на гориво, а и спешно трябва да внесем дължимото по кредитната ти карта, иначе ще ти я отнемат.
— Да, но…
— Тогава ще загубиш и кредитния си рейтинг — прекъсна я той. Продължаваше да говори спокойно, разумно и убедително. Пит си помисли, че баща му се държи така, сякаш много дълго е изгарял от висока температура, която чак сега е поспаднала. Том дори се усмихна и докосна ръката на съпругата си. — Засега този рейтинг е единственото, което имаме, затова трябва да го пазим. Пък и Тина може би позна. Може да имам кръстница вълшебница.
„Не — помисли си Пит. — Имаш син вълшебник.“
— Момент! Знам кой е изпратил парите! — възкликна Тина.
Тримата се втренчиха в нея. Пит пламна. Нямаше как да знае, нали така? Беше невъзможно. Само дето се беше изпуснал пред нея за заровеното съкровище и…
— Кой, съкровище? — попита Линда.
— Онзи фонд… как беше… за извънредни ситуации. Сигурно са получили още пари и сега ги раздават.
Пит облекчено въздъхна и едва тогава осъзна, че за секунди е престанал да диша.
Том разроши косата на дъщеричката си:
— Те „раздават“ само чекове и никога пари в брой, миличко. Освен това изпращат куп формуляри за подпис.
Пит се приближи до печката:
— Ще сваря какао. Иска ли някой?
Оказа се, че всички искат.
* * *
Пликовете продължиха да пристигат.
Цената на пощенските марки се повиши, но не и изпращаната сума. Саубърс получаваха около шест хиляди долара годишно — не много крупна сума, но достатъчна, за да не затънат в заеми.
Съпрузите накараха децата да обещаят, че няма да кажат на никого за тайнствените пратки.
Една вечер Линда промърмори:
— Тина няма да удържи обещанието си, Том, и ти го знаеш. Ще сподели с приятелката си, онази глупачка Елън, която ще го разгласи на куцо и сакато.
Обаче Тина запази тайната отчасти защото брат ѝ, когото обожаваше, я предупреди, че ако се изпусне пред някого, повече няма да стъпи в стаята му, но най-вече защото не беше забравила скандалите между родителите им.
Пит беше скрил пликовете в обвита с паяжини дупка зад разхлабения перваз в дрешника си. Веднъж в месеца изваждаше петстотин долара и ги пъхаше в ученическата си раница заедно с адресиран плик — един от няколкото дузини, които беше подготвил на компютъра в кабинета по теория и практика на бизнеса, издебвайки вечерта след училищното спортно състезание, когато в стаята нямаше никого.
Пускаше писмата, адресирани до господин Томас Саубърс, живущ на Сикамор Стрийт 23, в различни пощенски кутии, извършвайки животоспасяващото за семейството му благотворително дело с вещината на закоравял престъпник. Непрекъснато го измъчваше страх, че майка му ще разбере откъде идват парите, ще запротестира (вероятно ожесточено) и фамилия Саубърс ще се върнат към предишния си живот, белязан от оскъдицата. И сега положението не беше съвсем розово и от време на време родителите му пак се караха, обаче той предполагаше, че съвършени семейства има само в старомодните ситкоми по „Ник ет Найт“.
Сега можеха да гледат „Ник ет Найт“, „Картуун Нетуърк“, Ем Ти Ви и всички други канали, защото, дами и господа, кабелната телевизия се беше върнала.
През месец май настъпи още една положителна промяна: от новосъздадена агенция за недвижими имущества назначиха Том на непълен работен ден като „предпродажбен проучвател“. Пит не знаеше какво означава това, но изобщо не му дремеше. Важното беше, че баща му може да упражнява тази дейност вкъщи — по телефона и чрез компютъра — и че получаваше някаква заплата.
През месеците, последвали първия „транш“ от петстотин долара, се случиха още две важни събития. Първо, здравословното състояние на Том се подобри. През юни 2010 (когато виновникът за кръвопролитието пред Общинския център най-сетне беше заловен) той започна да изминава кратки разстояния без патериците и да пие по-малко розови хапчета. Второто събитие не беше така очевидно, обаче Пит знаеше, че се е случило. Тина също го знаеше. Родителите им се чувстваха… благословени и когато се спречкваха, изглеждаха гузни, сякаш се страхуваха, че се подиграват с неочаквания и мистериозен дар от съдбата. Понякога прекъсваха спора и заговаряха за друго, преди размяната на горчиви думи да причини непоправими последствия. Често обсъждаха парите и кой би могъл да ги изпраща, но винаги стигаха до задънена улица и това беше хубаво.