— Казвайте! — тросна се адвокатът, сякаш говореше на куче.
— Първо ми кажете с кого разговарям.
— Елмър Кафърти, временно на вашите услуги. Ще ви повдигнат обвинение след… — погледна си часовника „Таймекс“, по-евтин дори от костюма му — … след петнайсет минути. Съдия Буковски е прочута с точността си.
Силна болка, непредизвикана от махмурлука, проряза главата на Морис.
— Не! Не може да бъде! Тази гадина е пристигнала в Америка с Ноевия ковчег!
Кафърти се усмихна:
— Репликата ви подсказва, че и преди сте имали вземане-даване с великата Буковски.
— Проверете си документацията — промърмори Морис, макар да се съмняваше, че олигофренът ще намери нещо. Информацията за „купона“ в Шугър Хайтс беше засекретена, както беше казал на Анди.
„Скапаният Анди Халидей! Той е виновен за всичко, а не аз!“
— Педал.
Адвокатчето свъси вежди:
— Какво казахте?
— Нищо. Карайте нататък.
— Моята документация съдържа информация за снощния ви арест. Имате късмет, че на процеса съдбата ви ще се решава от друг съдия. А пък добрата новина за мен е, че тогава ще ви представлява друг адвокат. Със съпругата ми се преселваме в Денвър и вие, господин Белами, ще останете само бегъл спомен.
На Морис не му пукаше дали олигофренът се преселва в Денвър или в ада.
— В какво ме обвиняват?
— Не помните ли какво сте направили?
— Бил съм в състояние на безпаметност.
— Така ли?
— Точно така — заяви Морис. Умът му заработи на по-бързи обороти. Може би щеше да изврънка по-лека присъда в замяна на тетрадките, въпреки че само от мисълта да се раздели с тях му призляваше. Но дори да предложеше този вариант (или убедеше Кафърти да го предложи), дали прокурорът щеше да си даде сметка какво съкровище представляват въпросните тетрадки? Надали. Адвокатите не са литератори. Навярно за прокурорите най-великият романист е Ърл Стенли Гарднър. Пък и дори прокурорът да осъзнаеше ценността на тетрадките, на прекрасните тетрадки „Молескин“, какво щеше да спечели той, Морис? Една доживотна присъда вместо три ли? Ура за светлото бъдеще!
„Каквото и да стане, не мога да се разделя с тях. Няма да им ги дам!“
Да, Анди Халидей беше педал, вонящ на „Инглиш Ледър“, обаче много точно беше преценил мотивацията на стария си приятел. Къртис и Фреди участваха в обира заради парите и повярваха на Морис, когато ги увери, че старецът вероятно държи вкъщи най-малко сто хиляди долара. А ръкописите? За двамата тъпаци осребряването на написаното от Ротстийн след 1960 беше мираж като намирането на изоставена златна мина. Ръкописите имаха стойност само за Морис. Ако събитията се бяха развили другояче, щеше да предложи на съучастниците си своя дял от парите срещу правото да запази тетрадките и те щяха да се съгласят. Ако сега предложеше на прокурора безценните ръкописи — безценни, защото бяха продължение на сагата за Джими Голд, — щеше да остане с пръст в устата.
Кафърти почука с телефонната слушалка по плексигласа и отново я притисна до ухото си:
— Кафърти вика Белами, Кафърти вика Белами, обади се, Белами.
— Извинете, бях се замислил.
— Малко късничко е за мислене, нали така? Бъдете така добър да не се разсейвате. Ще ви обвинят по три параграфа. Моят съвет — ако го приемете, разбира се, — е да твърдите, че сте невинен и по трите обвинения. В съда можете да се признаете за виновен, ако се окаже, че е във ваша полза. Не си и помисляйте да ви пуснат под гаранция, защото съдия Буковски не се смее, а се киска като вещицата Хейзъл — нали се сещате за анимацията за Бъгс Бъни?
На Морис не му беше до анимационни филмчета; онова, от което най-много се страхуваше, щеше да го сполети. Ротстийн, Доу и Роджърс. Три предумишлени убийства.
— Господин Белами? Времето лети и започвам да губя търпение.
Ръката на Морис затрепери, но той се насили отново да притисне слушалката до ухото си. Всичко беше загубено, обаче адвокатът с детинската физиономия на Ричи Кънингам от ситкома „Щастливи дни“ и с шантавия баритон на зрял мъж продължаваше да бръщолеви в ухото му и постепенно думите му започнаха да добиват смисъл.
— Ще степенуват обвиненията, господин Белами — от най-лекото към най-тежкото. Номер едно — съпротива при арест. Ще твърдите, че сте невинен. Номер две — причиняване на тежка телесна повреда не само на жената, но и на полицая, който пръв е пристигнал на местопроизшествието и се е опитал да ви сложи белезници. Отново няма да се признаете за виновен. Номер три — изнасилване, придружено с тежка телесна повреда. По-късно могат да ви лепнат и убийство, но засега сте обвинен само в изнасилване… ако приемем, че изнасилването е леко престъпление. Няма да се признаете…