— Нищо не се знае — намесва се Холи. — Може да изпита облекчение, че някой го е принудил да признае истината.
„Говори от собствен опит“ — казва си Ходжис.
— Наистина ли? — едва чуто пита Тина.
— Да!
— Добре, обаче този уикенд Пит заминава за „Ривър Бенд Ризорт“. Там ще се проведе заседание на ученическия парламент, а догодина той ще е вицепрезидент на випуска си. Ако догодина още е в гимназията. — Тина подпира челото си с длан — жест на отчаяна безпомощност, жест на зрял човек, от който сърцето на Ходжис се свива. — Ако не е в затвора. За грабеж.
Холи я гледа със съчувствие, но не дръзва да я прегърне, а Барбара е твърде изплашена от мисълта, че брат ѝ ще влезе в затвора, за да обърне внимание на приятелката си. Няма как — на Ходжис се пада ролята на утешител. Хваща дланите на Тина, които почти изчезват в мечешките му лапи:
— Не бой се, не вярвам да се случи. Но определено мисля, че на брат ти е необходима помощ. Кога се връща?
— В неделя вечерта.
— Предлагам в понеделник да го изчакам след часовете, за да поговорим. Как смяташ, ще има ли ефект?
— Предполагам. — Тина изглежда капнала от умора. — Обикновено взема автобуса, но може да го хванете на излизане от училище.
— А ти нали няма да се безпокоиш излишно?
— Аз ще се грижа за нея — обажда се Барбара и звучно млясва приятелката си. Тина невесело се усмихва.
— Какво ще правите сега? — пита Ходжис. — Май закъсняхте за прожекцията.
— Отиваме у нас — решава Барбара. — Ще кажем на мама, че сме се отказали да гледаме филма. Което е близо до истината, нали?
— Да, така е. Имате ли пари за такси?
— Ще вземем автобуса — отговаря тя. — Имаме карти. На идване хванахме такси, защото бързахме, нали, Тина?
— Да. — Тина поглежда Ходжис, после Холи. — Тревожа се за него, но ви моля да не казвате на нашите. Поне засега. Обещавате ли?
Ходжис обещава от името на двамата. Не вярва да възникне проблем, след като през уикенда момчето ще е извън града. Помолва Холи да придружи момичетата до спирката и да ги качи на автобуса за Уест Сайд.
Тя кимва и им връчва плика с десертчетата. Останали са най-малко дузина.
21.
Холи се връща и влиза в кабинета на шефа си; този път си е взела айпада.
— Мисията е изпълнена — рапортува. — Взеха четворката до Тийбъри Лейн.
— Как беше настроението на малката Саубърс?
— Много по-добро. Докато чакаха автобуса, с Барбара упражняваха някаква танцова стъпка, която видели по телевизията. Искаха и аз да опитам.
— И?
— Абсурд. Темерутите не танцуват.
Не се усмихва, но може би се шегува. Напоследък ѝ се случва, но невинаги се разбира кога се майтапи и кога е сериозна. За Ходжис Холи Гибни все още е загадка — донякъде, разбира се — и вероятно ще си остане.
— Дали майката на Барбара ще ги принуди да изплюят камъчето? Много е проницателна, а уикендът може да се окаже прекалено дълъг за момичета, криещи важна тайна.
— Може би, но не ми се вярва. Тина доста се успокои, след като сподели с нас какво я мъчи.
Ходжис се усмихва:
— Сигурно е така, щом е танцувала на автобусната спирка. Е? Какво мислиш?
— За какво по-точно?
— Да започнем с парите.
Тя прави справка в айпада и машинално отмята назад косата си:
— Парите започват да пристигат през февруари 2010 и спират през септември миналата година. Общо четирийсет и четири месеца. Ако братът…
— Пит.
— Ако Пийт е пращал на родителите си по петстотин долара на месец, това прави двайсет и две хиляди долара. Плюс-минус. Не е баснословна сума, но…
— Но е грандиозна за едно хлапе — довършва мисълта ѝ Ходжис. — Особено ако е започнал да изпраща парите, когато е бил на възрастта на Тина.
Споглеждат се. Фактът, че Холи се осмелява да го погледне, е най-забележителната промяна, настъпила у болезнено плахата жена, с която той се запозна преди години. Мълчат десетина секунди, после казват едновременно:
— Тоест…
— Как…
— Първо ти — засмива се Ходжис.
Без да го гледа в очите (нещо, което ѝ се удава само от време на време, дори когато е погълната от някакъв проблем), тя обяснява:
— Сетих се за онова, което Пит е разказал на сестра си — за заровено съкровище, злато, скъпоценни камъни, дублони… Струва ми се, че е важно. Не вярвам да е откраднал парите. Мисля, че ги е намерил.