— Тук има предателство, Варвара Андреевна — внезапно наруши мълчанието Ераст Петрович.
— Предателство ли? Какво предателство?
— Ами тъкмо това предстои да изясним. И така — Фандорин разтърка челото си, — полковник Лукан, един далеч не бляскав ум, единствен от всички предрича поражение на руската армия. Това първо. Бил е запознат с диспозицията и дори е получил копие от нея като личен представител на княз Карол. Това второ. Успехът на операцията зависи от тайното маневриране под прикритието на хълмовете. Това трето. Турската артилерия разстрелва нашите колони с огън по квадрати, без да има пряка видимост. Това четвърто. Какъв е изводът?
— Че турците са знаели предварително кога и накъде да стрелят — пошепна Варя.
— А пък Лукан е знаел предварително, че атаката ще се окаже несполучлива. Впрочем, има и пето: през последните дни тоя човек разполагаше с много пари.
— Той е богат. Имал някакви фамилни съкровища, имения. Разправяше ми, ама аз не се заслушах особено.
— Варвара Андреевна, съвсем неотдавна полковникът ме молеше да му услужа с триста рубли, а после, ако вярваме на Зуров, за броени дни пръсва петнайсетина хиляди. Естествено, Иполит може и да е послъгал.
— Като нищо — съгласи се Варя. — Но Лукан наистина загуби много пари. Сам ми го каза днес, преди да тръгне за Букурещ.
— Значи е заминал?
Ераст Петрович се извърна и се умисли, като от време на време кимаше с глава. Варя мина отстрани, за да вижда лицето му, но не забеляза нищо особено: Фандорин беше присвил очи, и вперил поглед в небето, разглеждаше Марс.
— Вижте к-какво, мила Варвара Андреевна — бавно започна той и на Варя й се сгря душата — на първо място, задето я нарече „мила“, а на второ, защото пак започна да заеква. — Май все пак ще се наложи да ви помоля за помощ, макар че обещах…
— Всичко, каквото кажете! — побърза да възкликне тя и добави: — За спасението на Петя.
— Чудесно — Фандорин изпитателно я погледна в очите. — Само че з-задачата ще бъде много трудна и доста неприятна. Искам вие също да отпътувате за Букурещ, да откриете там Лукан и д-да се опитате да го поразчоплите. Постарайте се например да разберете, наистина ли е толкова богат. Използвайте неговата суетност, самохвалство, глупост. Веднъж вече се е изпуснал да ви каже нещо. Непременно ще разпери опашка пред вас — Ераст Петрович наведе глава: — Вие сте п-привлекателна млада дама…
Той се закашля и млъкна, защото Варя чак подсвирна от изненада. Доживя да чуе комплимент от статуята на командора. Наистина комплиментът беше малко хилав: „привлекателна млада дама“, но все пак, все пак…
Но Фандорин тутакси развали всичко:
— Естествено, няма смисъл да пътувате сама, пък и ще изглежда странно. Научих, че Д’Евре се гласи да ходи в Букурещ. Той, разбира се, няма да откаже да ви вземе със себе си.
Не, това със сигурност не е човек, а парче лед, рече си Варя. Опитай само да го размразиш! Толкова ли не вижда, че французинът й се умилква. Ами, много добре вижда всичко, просто, както казва Лушка, от тая работа ни му пука, ни му чука.
Ераст Петрович обаче изтълкува недоволната й физиономия по свой начин.
— За парите няма да се притеснявате. П-полага ви се заплата, пътни и други подобни. Ще ги получите от мен. Тъкмо ще понапазарувате там нещичко, ще се позабавлявате.
— О, да, с Шарл няма как да скучая — отмъстително отвърна Варя.
(обратно)Когато вашият покорен слуга научи, че тоя град, отлично опознат през последните месеци от нашите тиловаци, е бил основан преди време от княз Влад, Побивача на кол, известен също под името Дракула, много неща станаха ясни. Изясни се например защо в Букурещ една рубла в най-добрия случай се разменя за три франка, как тъй един мизерен обед в кръчма излиза колкото банкет в „Славянский базар“40, а за стая в странноприемница се плаща, все едно си наел Бъкингамския дворец. Смучат ли, смучат проклетите вампири руската кръвчица, облизват се най-апетитно, че и плюят. Най-неприятно е, че след като избра за свой владетел един треторазреден немски принц, тая дунавска провинция, която дори автономията си дължи изцяло и само на Русия, замириса на вурст и кисело зеле. Тукашните боляри-господари се заплесват по хер Бисмарк, докато на нашего брата русина гледат като на коза: хем я доиш, хем викаш, че вони на пръч. Сякаш че не проливаме свещена руска кръв по плевенските полета за румънска свобода…
„Московские губернские ведомости“
22 юли (3 август) 1877 г.