— Стоп! — викнаха в един глас войниците от охраната.
— Дивакът се върна! — изкрещя някой от пътешествениците.
— Мамо — изплака едно малко момченце, — не давай на този лош човек да ме изяде!
— Не се бой, скъпи — отвърна майката. — Баща ти има пушка и ще застреля всички диваци.
Симеон изтича откъм кораба и изгледа Дантън.
— Добре. Ей, ти! Ела насам!
Дантън внимателно измина разстоянието. Кожата му настръхна от нерви. Той се запъти към Симеон, като държеше ръцете си така, че всички да виждат, че са празни.
— Аз съм водачът на тези хора — каза Симеон. Говореше бавно, като на дете. — Аз — голям вожд, приятел. Ти голям вожд твой народ?
— Няма защо да ми говорите по този начин — каза Дантън. — Така почти не ви разбирам. Вчера ви казах, че нямам народ. Тук съм само аз.
Мрачното лице на Симеон побеля от ярост.
— Ако не си честен към мен, ще съжаляваш. Кажи сега къде е племето ти?
— Аз съм човек от Земята — изкрещя Дантън. — Глух ли си? Не чуваш ли какво говоря?
Един прегърбен дребен човек с бяла коса и огромни очила с рогови рамки се приближи с Джедекия.
— Симеон, мисля, че не познавам нашия гост — каза той.
— Професор Бейкър — отговори Симеон, — този дивак твърди, че е от Земята, и казва, че името му е Едуард Дантън.
Професорът погледна пареуто на Дантън, загорялата му кожа и мазолестите крака.
— От Земята ли сте? — попита той.
— Разбира се.
— Кой е издялал тези каменни статуи на брега?
— Аз — каза Дантън. — Но то беше нещо като лечение. Вижте…
— Явно примитивна работа. Стилизацията, тези носове…
— Ама то стана случайно. Вижте, преди няколко месеца аз напуснах Земята на борда на космическия кораб…
— С какво се движеше този кораб?
— С подпространствения торзионен двигател на „Дженеръл Мотърс“. — При тези думи Бейкър кимна и Дантън продължи. — Е, мен не ме интересуваха места като Корани или Хайл V, а Хедония ми се стори твърде богата. Не ми беше по вкуса. Минах покрай Минните светове и покрай Селскостопанските светове и накарах правителствения кораб да ме остави тук. Планетата бе регистрирана като Ново Таити на мое име. Но вече се чувствам доста самотен, така че аз съм доволен, че вие пристигнахте, приятели.
— Е, професоре? — каза Симеон. — Какво мислите?
— Интересно — промърмори Бейкър. — Наистина интересно. Начинът, по който говори на английски, показва доста високо ниво на интелигентност, което е феномен, често срещан в дивашките общества и представлява необикновено силно развита способност за подражание. Нашият приятел Данта, както вероятно е истинското му име, навярно би могъл да ни разкаже доста племенни легенди, митове, да ни изпее песни, да ни потанцува…
— Но аз съм от Земята!
— Не, бедни ми приятелю — поправи го меко професорът. — Не си. Явно ти си срещал човек от Земята. Някой търговец предполагам, спрял тук, за да ремонтира кораба си.
— Има доказателство, че тук някога е кацал космически кораб — каза Джедекия.
— А! — примигна и кимна професорът. — Потвърждение на моята хипотеза.
— Това беше правителственият кораб — обясни Дантън. — Той ме остави тук.
— Интересно е да се отбележи — заговори професор Бейкър с лекторски тон — как тази почти достоверна история се преплита с местните легенди. Той твърди, че корабът е бил задвижван с подпространствен торзионен конвертор на фирмата „Дженеръл Мотърс“, което всъщност е безсмислено съчетание на думи, тъй като единственият двигател, с който може да се проникне дълбоко в Космоса, е този на Микелсън. Той твърди, че пътуването от Земята е станало за месеци, тъй като неграмотният му ум не би могъл да възприеме мисълта, че едно пътуване може да трае години. Но ние знаем, че няма такъв космически двигател, който дори и теоретически да може да постигне това.
— А не можете ли да предположите, че е бил разработен, след като вие сте напуснали Земята? — попита Дантън. — Откога сте я напуснали?
— Корабът на бойците е напуснал Земята преди сто и двайсет години — отговори снизходително Бейкър. — Ние всички сме четвърто и пето поколение. Забележете също — обърна се той към Симеон и Джедекия — неговите опити да измисля красиви имена. Светове като Корани, Хайл, Хедония показват склонността му към звукоподражание. Това че такива места не съществуват, изобщо не го тревожи.
— Съществуват! — упорито каза Дантън.
— Къде? — предизвикателно попита Джедекия. — Дай ми координатите.
— Че как бих могъл да ги знам? Аз не съм навигатор. Мисля, че Хайл беше близо до Боутис или Касиопея. Не, сигурен съм, че беше Боутис…
— Съжалявам, приятелю — каза Джедекия. — Трябва да знаеш, че аз съм навигаторът на този кораб. Мога да ти покажа нашите звездни атласи и карти. Тези места ги няма там.