Саманта протегна ръка и помилва гладката буза на младия мъж с върха на пръста си. Лицето му не беше обезобразено. Но този път не усети топлина, не изпита разтърсващото усещане за окончателност. Това беше само хладно платно, което сякаш се подиграваше на интимния й жест.
— Лека нощ, принце — пошепна тя и отново спусна платнището над портрета.
Нежната пролетна зеленина избуяваше по безкрайните поляни. Перести облачета подскачаха като млади агънца по пастелносиньото небе. Бледожълтото слънце къпеше лицето му в топлина. Гейбриъл се подпря на лакът и погледна към жената, която лежеше до него в тревата и спеше. Едно цветче от старата круша над главите им беше паднало в грижливо подредените й къдрици. Жадният му поглед пое наситеното меднокафяво на косата й, прасковената мекота на бузите, влажното кораловочервено на полуотворените устни.
Никога преди това не беше виждал такива наситени цветове… и толкова изкусителни.
Когато устните му завладяха нейните, ресниците й затрепкаха, а устните се накъдриха в сънена усмивка, която задълбочи прелестните трапчинки на бузите й. Ала тъкмо когато ръцете й го обгърнаха, тъмен облак закри слънцето и безмилостната му сянка лиши света от всякакъв цвят.
Гейбриъл седна в леглото, обгърнат от черен мрак, и шумното му дишане отекна в тишината. Не знаеше дали е още нощ или е настъпило утрото. Знаеше само едно: че е бил изтръгнат от единственото убежище, в което бягаше от безмилостния мрак — сънищата си.
Отметна завивката, преметна крака през ръба на леглото и стана. Скри лице в ръцете си и задиша дълбоко, за да се успокои. Неволно се запита как ли щеше да реагира мис Уикършъм, ако можеше го види в този момент. Беше съвсем гол. Може би трябваше да си върже чисто шалче, за да не нарани женската й чувствителност.
След няколко безуспешни опита той намери смачкания халат в края на леглото и го метна на раменете си. Без да си направи труда да го върже, прекоси стаята. Все още дезориентиран от внезапното си събуждане, не прецени добре разстоянието между леглото и писалището и болезнено удари лявото си стъпало в резбования крик на масата. Потисна проклятието си, отпусна се на високия стол и затърси опипом изработените от слонова кост дръжки на чекмеджетата.
Когато отвори най-малкото, облечено отвътре с копринено кадифе, пръстите му веднага намериха, каквото търсеха — дебело снопче писма, привързани с копринена панделка. Извади ги и замайващ аромат го удари в носа.
Това не беше евтин лимонов парфюм, купен от уличен търговец, а аромат на жена — цветен, силен и изкусителен.
Гейбриъл го вдъхна жадно, развърза копринената панделка и плъзна пръсти по скъпата ленена хартия. Писмата бяха смачкани и влажни от многото месеци, през които ги беше носил до сърцето си. Извади едно и го приглади нежно. Връхчето на показалеца му се плъзна по грациозните извивки на буквите. Ако се съсредоточеше, сигурно щеше да разпознае по извивките една дума или дори цяло изречение.
Думи без значение. Празни фрази.
Ръката му се стегна в юмрук. Бавно сгъна писмото и за пореден път си каза, че е абсурдно слепец да пази писма, които никога няма да прочете отново. Писма от жена, която вече не го обичаше.
Ако изобщо го беше обичала някога.
Въпреки това завърза грижливо копринената панделка и отново прибра писмата в чекмеджето, тапицирано с копринено кадифе.
4
Скъпа моя мис Марч,
Мога ли да се надявам, че ще ми разрешите да ви ухажвам с нежни думи?
Когато на следващата сутрин Гейбриъл напусна спалнята си, желанието му да чуе човешки глас беше станало неудържимо, макар да не го признаваше. Подуши жадно въздуха, но усети само миризма на пържена шунка и шоколад. Последва примамливите ухания до утринния салон, питайки се къде ли ще го издебне днес мис Уикършъм. За негова изненада му бе позволено да закуси на спокойствие, без някой да критикува маниерите и външността му. Наяде се бързо, без да се притеснява от шума, който вдигаше, с надеждата да се върне в сигурното пристанище на спалнята си, преди дръзката малка болногледачка отново да се е нахвърлила върху него.
След като изтри устата си с ъгълчето на покривката, той се запъти към стълбата. Ала щом посегна към бравата, за да отвори вратата на спалнята си, ръката му остана празна.