Пръстите й нервно играеха с копринената панделка, която стягаше писмата. Гейбриъл й ги бе поверил, за да ги унищожи. Не биваше да нарушава обещанието си.
Втренчи поглед в най-горното писмо и решително дръпна панделката. Писмата се разсипаха в скута й. Тя свали очилата си и разтвори с треперещи ръце първото, което й попадна пред очите. Ленената хартия беше изписана с прави редове, красиво извити букви оформяха красиви думи. Писмото носеше датата 20 септември 1804 година, почти една година преди Трафалгар. Почеркът е елегантен, но дамата прекалява с наклоненото писане, каза си злобно Саманта.
Скъпи мой лорд Феърчайлд,
В последното си доста дръзко послание вие твърдите, че ме обичате заради „пълните“ ми устни и заради „замъглените сини очи“. Въпреки това съм принудена да ви попитам: „Ще ме обичате ли и когато тези устни вече няма да са пълни, а ще се сбръчкат от старост? Ще ме обичате ли и когато синьото на очите ми ще избледнее?“ За привързаността си към вас няма да говоря, тя ще остане неизменна.
Чувам ви как се смеете, докато крачите по коридорите на градския си дом и давате нареждания на персонала с присъщата ви арогантност, която едновременно ме възхищава и отвращава. Несъмнено отново ще пропилеете вечерта в писане на остроумен отговор, който да ме обезоръжи и да замае сетивата ми.
Носете това писмо в сърцето си, милорд, защото вие сте винаги в моето.
Сесили не бе устояла на изкушението да напише цялото си име под писмото, което заедно с извивките на почерка ясно издаваше младостта й. Саманта смачка писмото в шепа. Не изпитваше съчувствие към момичето, само презрение към малката глупачка. Шеговитите й обещания бяха платени с висока цена. Тя не беше по-добра от благородните дами от средновековието, които даваха на обожаващия ги рицар копринена кърпичка като любовен залог и го пращаха на сигурна смърт.
Саманта събра писмата, стана и отиде до камината. Изпитваше огромно желание да ги превърне в пепел, както заслужаваха, да направи така, сякаш онова повърхностно, самонадеяно момиче никога не е съществувало. Но когато понечи да ги хвърли в пламъците, нещо я възпря.
Припомни си дългите месеци, през които Гейбриъл ги беше съхранявал, ревността, с която ги пазеше от любопитни погледи, безпомощната жажда по лицето му, докато вдишваше аромата им. Унищожаването на писмата щеше да намали жертвата, която бе принесъл той, за да спечели сърцето на авторката им.
Тя се обърна и обходи с поглед тясната стаичка. След злополуката с Гейбриъл не беше разопаковала изцяло сандъка си, предпочиташе да вади нещата, които й бяха необходими, вместо да ги подрежда наново в огромния шкаф в ъгъла. Коленичи пред обшития с кожа сандък и отново завърза писмата с панделката. Стегна здраво възела и ги пъхна в сандъка, най-отдолу, така че никой да не може да ги намери случайно.
8
Любима моя Сесили,
Безкрайно трудно ми е да повярвам, че майка ви е започнала да нарича баща ви на малко име едва след като му е родила пет деца…
Когато на следващата сутрин Саманта влезе в спалнята на Гейбриъл, работодателят й седеше пред тоалетната масичка с бръснач в ръка.
Сърцето й се качи в гърлото.
— Не, милорд! Не го правете! Днес със сигурност ще ви позволя да станете от леглото! Обещавам!
Гейбриъл се обърна към звука на гласа й, но не остави бръснача.
— Знаете ли кое е най-голямото предимство на слепеца? — попита той и й намигна. — Че няма нужда от огледало, когато се бръсне.
Наистина нямаше нужда от огледало, но блестящата повърхност над тоалетната масичка отразяваше всяка подробност от лицето му. Както обикновено, не си беше направил труда да закопчее копчетата на ризата си. Ленът с цвят на слонова кост разкриваше голяма част от широката, сякаш посипана със златен прах мъжка гръд и началото на мускулестия корем.
Саманта прекоси решително помещението и сложи малката си ръка върху големите му пръсти, за да му попречи отново да вдигне острието към гърлото си.
— Дайте ми го веднага, преди да сте си разпорили гърлото. За пореден път.
Той отказа да го пусне.
— Мога ли да съм сигурен, че вие няма да свършите тази работа вместо мен?
— Ако ви скъся с една глава, баща ви няма да ми даде заплатата.
— Или ще я удвои.
Тя дръпна по-силно и накрая Гейбриъл се предаде.
Саманта намери четка, разби на пяна ухаещия на хвойна сапун за бръснене и намаза бузите и брадичката му, като внимаваше да не намокри превръзката. Под опитната й ръка острието се плъзгаше без усилия по тридневната брада и скоро освободи енергичната брадичка. Кожата му беше гладка и твърда, съвсем различна от нейната. За да стигне до ухото му, тя се принуди да се наведе над него и гърдите й докоснаха рамото му.