Усети как се плъзна с него в мрака, готова да се откаже от волята си и да продаде душата си. Той твърдеше, че желае смъртта, но между тях бушуваше живот. Живот имаше в прастария танц на езиците им. Живот в неустоимото теглене в долната част на тялото й и в сладостната болка между бедрата. Живот, който се притискаше и пулсираше до избелялата памучна нощница.
— Велики боже! — прошепна той и се отдели от нея. Лишена от опората си, Саманта нямаше друг изход, освен да се хване с две ръце за писалището зад себе си, за да не падне. Когато отвори очи, с мъка потисна порива да ги засенчи с ръка. След като Гейбриъл я бе лишил от скъпоценната сянка на целувката си, дори бледото сияние на огъня я заслепяваше.
Дишайки тежко, тя се обърна и проследи замаяно как Гейбриъл се движи опипом покрай писалището. Ръцете му вече не бяха спокойни. Преобърна една мастилница и хвърли ножчето за отваряне на писма на пода, докато най-сетне намери пистолета. Когато вдигна оръжието с решително изражение, което никога не беше виждала на лицето му, тя изплака задавено, но викът заседна в гърлото й.
Той протегна ръка през писалището, вдигна ръката й и сключи пръстите й около дръжката на пистолета.
— Вървете си — заповяда той през здраво стиснати зъби и силните му пръсти отново натиснаха нейните върху дръжката на оръжието. Когато тя се поколеба, той я бутна в посока към вратата и заповяда с груб глас: — Вървете си, казах! Оставете ме сам!
С последен стъписан поглед през рамо Саманта стисна до болка смъртоносното оръжие и избяга от библиотеката.
10
Моя най-скъпа Сесили,
Решихте ли най-после коя от моите добродетели ви привлича най-силно — моята плахост или моята скромност…
Приглушен тропот изтръгна Саманта от тъмните обятия на съня и тя се надигна в леглото. Дали пък не бе чула изстрел?
— Мис Уикършъм! Будна ли сте?
Когато Бекуит почука отново, тя сложи ръка върху лудо биещото си сърце. Хвърли бърз поглед към сандъка в ъгъла и си спомни, че пистолетът на Гейбриъл беше скрит най-отдолу, до вързопчето с писмата.
Отметна завивката, стана от леглото и намести очилата пред уморените си очи. След като Гейбриъл я изгони, тя се сви в леглото си, убедена, че е извършила непростима грешка, като го е оставила сам в това състояние. Едва на разсъмване потъна в неспокоен сън, жертва на огромното изтощение.
Наметна набързо халата си и открехна вратата на спалнята. Бекуит очевидно също беше прекарал неспокойна нощ, ала зачервените му, подути очи блестяха весело.
— Простете, че смутих съня ви, мис Уикършъм, но господарят желае да ви види в библиотеката. Разбира се, ако нямате нищо против.
Саманта скептично вдигна вежди. Какво значи дали имаше нещо против или не — досега Гейбриъл изобщо не се интересуваше от желанията й.
— Разбира се, че ще отида, Бекуит. Кажете му, че след малко ще сляза.
Тя се изми и се облече с повече грижливост от обикновено. За съжаление в оскъдния й гардероб имаше предимно черни и кафяви дрехи. Най-сетне се задоволи с дневна рокля от наситеносиньо кадифе с висока талия. Както винаги, стегна косите си на кок на тила, но си позволи подходяща по цвят кадифена панделка. Едва когато забеляза как оглежда отражението си в малкото огледало на тоалетната масичка и навива на масури къдричките, които ограждаха лицето й, разбра, че се държи глупаво. Гейбриъл изобщо нямаше да види резултата от усилията й.
Клатейки глава, тя забърза към вратата, но само след пет секунди се върна в стаята си и се напръска с парфюм зад ушите и във вдлъбнатинката на шията си.
Слезе на долния етаж и спря колебливо пред вратата на библиотеката, усещайки в корема си странно пърхане. Трябваше й цяла минута, за да разпознае непознатото чувство като плахост. Това е смешно, каза си сърдито тя. Двамата с Гейбриъл се бяха целунали, докато той беше пиян, нищо повече. Това в никакъв случай не означаваше, че всеки път, когато гледа устата му, ще си представя как отново я целува — властния начин, по който устните му притискаха нейните, горещината на търсещия му език…
Часовникът на стълбището удари кръгъл час и я изтръгна от мечтанията. Тя приглади полата си и почука силно на вратата.
— Влез!
Саманта изпълни кратката заповед, отвори вратата и намери Гейбриъл да седи зад писалището, точно както през нощта. Този път обаче никъде не се виждаше празна чаша или бутилка с уиски. За щастие липсваше и смъртоносно оръжие. Пред него беше само ножчето за отваряне на писма.
— Добро утро, милорд — поздрави чинно Саманта и затвори вратата зад себе си. — Много се радвам да видя, че все още сте между живите.
Гейбриъл разтърка челото си.