— Добър ден, милорд. Мисля да започнем с най-лесното — поздрави тя и тикна в ръката му предмета, който държеше.
— Какво е това? — Гейбриъл предпазливо взе предмета с два пръста, сякаш му бе подала змия.
— Един от старите ви бастуни. Избрах най-елегантния.
Докато пръстите на Гейбриъл се плъзгаха по лъвската глава, изрязана в дръжката от слонова кост, бръчките на челото му все повече се задълбочаваха.
— За какво ми е бастун, като не виждам къде ходя?
— Точно там е въпросът. Казах си, че ако престанете да трополите по къщата като танцуваща мечка, трябва да знаете какво има пред вас, за да не се блъснете в него.
Гейбриъл вдигна бастуна със замислено изражение и го размаха във въздуха. Дългата пръчка изсъска покрай ухото на Саманта и тя отскочи настрана.
— О, не така! Това не е фехтовка!
— Ако беше, сигурно щях да имам шанс.
— Само ако и противникът ви е сляп. — Саманта въздъхна и застана зад него. Пресегна се отстрани и сложи пръсти върху неговите, така че и двамата да държат бастуна. Сведе острието към пода и поведе ръката му в плоска дъга.
— Ето така. Съвсем бавно. Напред и назад, наляво и надясно.
Хипнотизирани от напевния й глас, телата им се задвижиха в ритъма на някакъв примитивен танц. Саманта едва се пребори с абсурдното желание да притисне буза в гърба му. От него се излъчваше топлина и мъжествен аромат и тя неволно си представи долина с огрени от слънцето ели в летен следобед.
— Хм… мис Уикършъм?
— Какво има? — попита тихо тя, все още пленница на представите си.
Гласът на Гейбриъл потръпваше от потискано веселие.
— Щом сте ми дали бастун, ще трябва и да изляза на разходка, нали?
— О! Естествено! — Саманта се откъсна от него и приглади една къдрица от парещата си буза. — Искам да кажа, разбира се, че ще излезете на разходка. Застанете в ъгъла. Ще започнем оттам. Подготвила съм ви няколко „пътеки“ с различни препятствия, за да се упражнявате.
Без да чака съгласието му, тя го улови подръка. Гейбриъл се скова. Тя го потегли, но той не се помръдна от мястото си. Саманта се сети, че никога преди това не се беше опитвала да го заведе някъде. Само Бекуит имаше право да го води из къщата, но и той не смееше да го води за ръка, само го докосваше и му показваше посоката.
Саманта очакваше Гейбриъл да отблъсне ръката й и да й заяви сърдито, че не позволява да го водят за ръчичка като безпомощно дете. Но след кратък миг напрегнатост тя усети как ръката му се отпусна под енергичната й, но заедно с това нежна хватка. Макар че все още се колебаеше, той я последва.
С помощта на Питър и Филип Саманта беше наредила няколко гръцки лежанки и две отоманки така, че пътят между тях изискваше много извивки. В близост до тях стояха малки масички и две високи дорийски колони с бюстовете на Атина, богинята на мъдростта, и Артемида, богинята на лова. Нарочно бе наредила по масичките порцеланови фигури и други чупливи предмети, защото беше убедена, че Гейбриъл трябва да се научи да върви уверено между малки и големи препятствия.
Двамата застанаха в началото на паркура.
— Всъщност е съвсем просто. Всичко, което трябва да правите, е да използвате бастуна. С негова помощ ще стигнете безпрепятствено до другия край на салона.
Гейбриъл се намръщи недоверчиво.
— Ако се проваля, очаква ли ме налагане с бастун?
— Само ако не си държите езика зад зъбите.
Саманта отстъпи крачка назад, стараейки се да не го докосва. Вместо да опише дъга с бастуна, Гейбриъл започна да мушка във въздуха. Блъсна първата дорийска колона и засмяната Артемида се залюля застрашително. Саманта се втурна и я задържа да не падне.
Задъхана под тежестта на мраморния бюст, тя изрече одобрително:
— Мога да определя първия ви опит като сравнително успешен. Следващия път бъдете по-внимателен. Представете си, че се намирате в някой от лабиринтите на Воксхол. Там алеите са обградени с жив плет, сигурно помните — окуражи го тя. — Не можете да минете през живия плет, като мушкате наляво и надясно с бастуна, нали?
— Когато прекосиш успешно лабиринта, в средата обикновено те чака възнаграждение — ухили се той.
Саманта избухна в смях.
— Тезей е намерил само Минотавъра.
— Е, да, но е доказал смелостта и воинските си умения в битката със звяра и е спечелил сърцето на принцеса Ариадна.