Тя вирна решително брадичка, стисна зъби, приглади столата си и почука на вратата.
— Влез!
Саманта влезе в просторното помещение — и откри начело на масата, огрян от безброй свещи, приказния млад принц от портрета в галерията.
13
Любима моя Сесили,
Искам да те предупредя: ако ме окуражиш да проявя дързост, правиш го на собствен риск…
Мъжът, седнал в края на дългата маса, би бил чест за всеки приемен салон в Лондон в разгара на сезона. От блестящата диамантена игла, която придържаше безукорните плисета на снежнобялото шалче на шията му, до не по-малко блестящата кожа на втория му най-добър чифт ботуши той представляваше гледка, която би изпълнила сърцето на всеки камериер със заслужена гордост. Дантеленият нагръдник на ризата беше в ярък контраст с тъмносиния жакет и стегнатия бежов панталон, който обхващаше бедрата му като втора кожа.
Дългата коса беше грижливо сресана и вързана на тила с кадифена панделка, което подчертаваше силната брадичка и високите скули. Светлината на свещите заглаждаше ръбовете на белега и скриваше празнотата на погледа му.
Саманта усети как гърлото й пресъхна. Обзе я копнеж, който не можеше да си позволи.
— Надявам се, че не ви накарах да чакате, милорд — промълви тя и направи реверанс, макар че той не можеше да я види. — Имах намерение да вечерям със слугите. Нали там ми е мястото.
Устните му трепнаха.
— Никъде няма да ходите. Тази вечер не сте ми болногледачка, а моя гостенка.
Гейбриъл се придвижи предпазливо до стола вдясно от него и го отмести назад, като вдигна подканващо едната си вежда. Саманта се поколеба. Знаеше, че ще се чувства много по-сигурна, ако седне в другия край на масата, далече от обсега му. Ала по лицето на Гейбриъл се четеше толкова момчешка надежда, че сърцето не й позволи да го разочарова. Когато той се наведе да й намести стола, тя усети колко сила се крие в мускулестите му ръце и колко горещи са гърдите му и се разтрепери.
Той се настани на стола си и заговори учтиво:
— Надявам се, че нямате нищо против Уорчестърски порцелан. За съжаление другият стана жертва на нещастна случайност.
Саманта се усмихна едва доловимо.
— Ужасно съжалявам. — Тя се огледа и забеляза, че масичката за сервиране е празна, че всички ястия са наредени на масата, и то така, че до тях да се стига лесно. Погледна подозрително чинията с пресни ягоди и отбеляза:
— Не виждам лакеите. Кой ще ни обслужва? Да не сте освободили цялата прислуга?
— Мисля, че заслужават малка почивка. През последната седмица всички се стараха много.
— Представям си. Колко усилия им е струвала само тази рокля…
— За щастие новата мода не изисква много плат, затова Мег успя да ушие роклята без нито една безсънна нощ.
— А вие страдахте ли от безсъние, милорд?
Вместо да отговори, Гейбриъл посегна към бутилката кларет, която стоеше между тях. Саманта грабна салфетката си, опасявайки се от най-лошото, но пръстите му се сключиха здраво около дългото гърло. Със зяпнала от учудване уста тя проследи как той напълни две чаши, без да разлее нито капка.
— Както виждам, не само слугите са имали много работа през последната седмица — отбеляза тихо тя и отпи глътка рубиненочервено вино.
— Ще позволите ли да ви сервирам? — осведоми се учтиво той и посегна към голямата лъжица в сребърната купа с пилешко фрикасе.
— Разбира се — отговори с готовност тя и проследи с възхищение сръчните му движения.
Без да търси нож и вилица, Гейбриъл грабна лъжицата си и започна да яде.
— Прав ли съм в предположението си, че роклята ви е харесала?
Саманта се погледна с гордост.
— Прекрасна е, но е ужасно непрактична. Все още не разбирам как Мег е успяла да я ушие толкова добре.
— Тя има очи за мерките. Каза ми, че не сте много по-висока от малката ми сестра Хонория. — На устните му заигра усмивка. — Ако бях разчитал само на казаното от Бекуит, щяхте да носите на гърба си палатка.
— Ами копринените обувчици? Да не би да имате също толкова талантлив домашен майстор на обуща?
— Не забравяйте, че живеем близо до Лондон. Бекуит обича да обикаля магазините на Оксфорд стрийт. Мисис Филпот влезе в стаята ви и измери ботушките ви, докато вие вечеряхте.
— Слугите във Феърчайлд Парк са не по-малко сръчни от господаря си. Но трябва да знаете, че не мога да задържа тези красиви неща. Не е прилично.
— О, не говорете така. Не мисля, че съм пренебрегнал правилата на приличието. Както забелязахте, в кутията нямаше бельо.
— Много умно от ваша страна — отвърна сладко Саманта и сложи в устата си парченце пиле. — Защото не нося такова.