— Можеше да причини смъртта ти! — Саманта вдигна ръка и безсилно го удари в рамото. — Никой ли не ти е казвал, че слепи хора не се втурват току така в горящи сгради?
— Ти май се готвиш да ми се накараш за проявената глупост.
Тя поклати енергично глава, като смело преглътна режещата болка.
— Това не е глупост. Това е геройство. — Сълзите закапаха от очите й, когато вдигна ръка и прокара пръсти по белега му. — Моят герой.
Гейбриъл преглътна тежко и улови ръката й, за да поднесе върховете на пръстите към устните си.
— Не, любов моя, ти си истинската героиня. Ако имаше само един капитан като теб във флота си, Нелсън щеше да гони Наполеон чак до Париж.
— Не говори глупости! Бях победена от една изгнила стълба и от дузина прилепи.
— Всъщност говорех за много по-страшен противник. За майка ми.
Саманта примигна смаяно.
— Ти си чул какво й казах?
— Всяка великолепна думичка. Трябваше здраво да стисна зъби, за да не поискам бис.
Нещо в лицето му спря дъха й. Беше го виждала подигравателно и саркастично, гневно и развеселено, но никога така… така решително.
— Ужасно невъзпитано е да подслушваш под прозорците, нали знаеш — произнесе укорително тя. — Даже когато си сляп.
Гейбриъл поклати глава.
— Знаех си, че няма да избегна укорите ти. Казах ли ви вече колко ви се възхищавам, мис Уикършъм?
Саманта се изсмя нервно.
— Разбира се, че не. И не е нужно. Аз съм напълно доволна от уважението ви, милорд. Нямам никакво желание да ми се възхищавате.
Ръката му се зарови в косата й.
— А какво ще кажете за обожанието, мадам? Може би предпочитате да ви обожавам?
Сърцето й заби като лудо. Май беше прибързала. Може би наистина беше ранена смъртоносно.
— Със сигурност не! Само глупавите млади момичета, чиито празни глави са натъпкани с романтични безсмислици, копнеят за този вид внимание.
— А за какво копнееш ти, Саманта? — Преди да му се е скарала, че я нарече по малко име, топлата му ръка се плъзна по устата й. — Има ли нещо, което желаеш толкова силно, че чак те боли? — Палецът му спря в ъгълчето на устата й и тя закопня с цялата сила на сърцето си за целувката му.
— Теб — пошепна безпомощно тя и вдигна ръце, за да обгърне тила му.
Макар да имаше вкус на сажди и сълзи, това беше най-сладката целувка, която Саманта беше изживявала някога. Гейбриъл не й спести нищо. Прегърна я здраво и мушна език в устата й, за да разпали огън, много по-опустошителен от онзи, от който току-що бяха избягали. За да вкуси пламъците му, Саманта нямаше да се поколебае дори да изгори на пепел.
Гейбриъл нежно я положи върху постелята от листа и застана над нея като сянката от видението й. Тя кимна и затвори очи, готова да го последва в мрака.
Гейбриъл отдели устни от нейните и я зацелува по шията, вдъхна дълбоко аромата й, сякаш беше на скъп парфюм, а не на лимонова трева и пушек.
— Не мога да понеса мисълта, че едва не те загубих — призна дрезгаво той и притисна устни към пулсиращата вена на шията й.
Тя се хвана здраво за силните му рамене и се понесе по вълните на емоцията.
— Ами ако Бекуит беше назначил друга болногледачка? Той имаше намерение да убеди вдовицата Хоукинс да се върне и да продължи да се грижи за теб, знаеш ли?
Гейбриъл се разтрепери — колкото от смях, толкова и от ужас.
— Да не съм чул повече такива приказки — изсъска заплашително той и когато вдигна глава, в очите му светнаха дяволски искри. — Ей сега ще ти затворя устата.
Когато устата му отново падна върху нейната, Саманта отговори на целувката, пренебрегвайки повелите на разума. Той пожъна десетки сладки целувки от устните й, докато тя остана без дъх от копнеж, а той полудя от желание. Саманта усещаше с наслада ритмичните движения на хълбоците му върху своите — предизвикателен ритъм, много по-възбуждащ от ритъма на танца им в балната зала.
Вече не можеше да се прави, че не усеща вълните на насладата, които се разпространяваха в долната част на тялото й. Когато той се потърка в хълмчето между краката й, тя простена тихо до устните му. Движенията му бяха шокиращи, но тя се наслади на възможността най-сетне да усети отблизо онази част от тялото му, която опъваше панталона и й показваше намеренията му.
Без да съзнава какво прави, тя разтвори крака. Гейбриъл намери път между дебелите вълнени поли и ленени фусти, за да помилва интимните й части.
Дръзките милувки предизвикаха нови сладостни стонове. Саманта не можеше да повярва, че е станала толкова безсрамна, но копнееше да усеща пръстите му върху голата си кожа отново и отново. Когато той оттегли ръката си, тя беше готова да закрещи от разочарование. Ала пръстите му се плъзнаха по вълнените й чорапи и по нагоре по копринената кожа на бедрата.