Саманта не беше в състояние да се възпротиви на нежната му настойчивост. Когато усети пръстите му в кичурчетата между краката си, тя скри лице в рамото му, внезапно обзета от непоносима плахост.
Докосването му вече не беше смело, а безкрайно нежно. Пръстите му се плъзгаха по подутата й плът и оставяха парещи следи, които постепенно гонеха съмненията й.
Гейбриъл простена задавено.
— Знаех си, че щом веднъж проникна под добродетелните ти поли, ще ти докажа, че не си от лед. Разтопи се за мен, ангеле мой — заповяда нежно той и започна да милва с устни и език ухото и шията й, докато пръстите му се плъзгаха във влажния отвор между краката й.
Саманта простена и тялото й се разтърси от силни тръпки. Беше се превърнала в пленница на милващите му пръсти, в безсрамно същество, напълно излязло от контрол. Отдавна знаеше, че му се носи славата на изкусен любовник, но не очакваше, че той ще познава тялото й по-добре, отколкото се познаваше самата тя, че е в състояние да се съсредоточи изцяло върху стремежа си да я дарява с наслада, без да мисли за себе си.
Цената на самообладанието му личеше само от тежкото дишане и натиска на твърдия му член върху бедрата й.
Гейбриъл продължи да я милва, вече с два пръста, разтвори я внимателно, без да престава да дразни с палец мястото, където сякаш се бяха събрали всичките й усещания.
Умелите му пръсти й доставяха такова удоволствие, че тя стенеше, извиваше се и се плашеше, че ще загуби съзнание от напора на желанието, за чието съществуване дори не беше подозирала. Заля я вълна от тъмна наслада и когато се пречупи, тялото й полетя към висините на екстаза. Гейбриъл впи устни в нейните, за да задуши вика й в целувката си.
Той отдели устни от нейните едва когато тръпките в тялото й отслабнаха.
— Много съжалявам — пошепна тя, когато най-сетне можеше отново да говори.
— За какво? — попита нежно той и приглади влажните къдрици, нападали по челото й.
— Не исках да бъда такава егоистка.
Той избухна в тих смях.
— Не ставай глупава. Аз го преживях не по-малко силно от теб.
— Наистина ли?
Той кимна тържествено.
Окуражена от признанието му, Саманта протегна ръка и помилва твърдия му член под меката сърнешка кожа на панталона.
— И аз искам да ти доставя удоволствие.
Гейбриъл издиша шумно и произнесе следващите думи през здраво стиснати зъби.
— Със сигурност ще ми доставиш огромно удоволствие, но се боя, че се налага да почакам.
— Защо?
Той я целуна нежно по начупените устни.
— Защото ей сега ще си имаме компания.
Все още замаяна от преживяната наслада, Саманта седна в тревата и съвсем ясно чу, че към тях се движеше нещо голямо.
Гейбриъл бързо оправи полите й — само миг, преди от храсталака да изскочи Бекуит, следван по петите от Питър и Филип.
— Слава на небето, вие сте добре, милорд! — извика икономът, размахвайки фенера си. — Като видях, че старият обор е рухнал, се уплаших от най-лошото.
— По дяволите, Бекуит! — Гейбриъл вдигна ръка, за да закрие очите си, и извърна лице. — Веднага махнете тази дяволска лампа, защото ме заслепявате!
Възцари се смаяно мълчание. Всички присъстващи, включително Гейбриъл, моментално осъзнаха какво означаваха тези думи.
17
Скъпа моя Сесили,
Ако не ми позволиш да те прелъстя, просто не ми оставяш друг избор…
— Непременно ли трябва и тя да е тук? — попита маркиза Торнууд с унищожителен поглед към Саманта.
Младата жена се направи, че не е чула думите й. И тя би дала всичко, за да напусне препълнения кабинет. Беше истинско мъчение да седи на ръба на високия стол и да се прави на равнодушна, макар че сърцето й се разкъсваше между страха и надеждата.
Преди Саманта да стане и да промърмори някакво извинение, Гейбриъл заяви с твърд глас:
— Разбира се, че трябва. Все пак тя е моята болногледачка. — Макар че не обърна глава към нея, топлината на гласа му я увери, че означава за него много повече от това.
Той седеше пред масата за карти, покрита с филц, и главата му беше стегната в нещо като желязна каска, донесена от доктор Ричард Джилби — единственият лекар, който му остави искрица надежда, че някой ден ще възвърне зрението си. Дребният мъж с дружелюбни очи и грижливо подрязани бакенбарди нито веднъж не се оплака, че маркиз Торнууд го е събудил посред нощ, след като самият той е бил събуден от заекващия от вълнение Бекуит. Лекарят бе събрал всички необходими уреди, които приличаха повече на средновековни инструменти за мъчение, отколкото на медицински пособия, и бе потеглил към имението със семейната карета на Феърчайлд.