Саманта огледа широките рамене и мускулестите мишници на мъжа на масата и отново си каза, че графът има невероятно тяло. Сигурно беше в състояние да й прекърши вратлето само с палец и показалец. Естествено, ако можеше да я достигне.
Под светлината на свещите косата му блестеше. Очевидно след ставането от леглото беше сресал буйната си грива само с пръсти. Носеше същата смачкана риза, с която го бе видяла вчера, сега покрита с мазни петна, а точно през корема минаваше тъмна ивица шоколад. Ръкавите бяха небрежно навити до лактите — така поне дантелените маншети не се топяха в чинията му.
Той поднесе парче шунка към устата си, отхапа малко, после затърси нещо в чинията пред себе си. Саманта се намръщи неодобрително. Никъде не се виждаха прибори. Гейбриъл си взе пърженото яйце направо с пръсти. След това посегна към топлите хлебчета, намазани с мед. Облиза доволно устни, но не можа да стигне до капчицата мед в ъгъла.
Макар да се чувстваше като подла шпионка, Саманта не беше в състояние да откъсне поглед от тази единствена капчица мед. Въпреки отвратителните маниери на мъжа на масата, начинът, по който ядеше, беше неописуемо чувствен — страстта, с която задоволяваше глада си, без да го е грижа за приличието, я разтреперваше. Когато си взе друго парче шунка и загриза кокалчето, по брадичката му покапа сок. Приличаше на воин от далечното минало, завърнал се от жестока битка и забавления с жените на победените. Саманта неволно си представи как замахва насреща й с кокалчето и се провиква: „Дай още ейл, жено!“
Изведнъж Гейбриъл се вцепени и подуши въздуха. Лицето му се разкриви. Ноздрите на Саманта също се издуха, ала всичко, което можа да помирише, беше апетитната миризма на пържена шунка.
Графът остави шунката в чинията си и заговори с трудно овладян гняв:
— Бекуит, редно е да ми кажете, че току-що сте донесли пресен лимон за чая ми.
Икономът се обърна рязко и като забеляза Саманта, очите му се разшириха от ужас.
— Боя се, че не съм, милорд, но ако желаете, веднага ще ви донеса.
Гейбриъл се надигна заплашително и протегна ръка към него, но Бекуит успя да избяга през най-близката врата.
— Добро утро, милорд — поздрави меко Саманта и се настани на стола насреща му, разбира се, извън обсега на ръцете му. — Не бива да се сърдите на мистър Бекуит. Той имаше други, по-важни задължения.
Гейбриъл се отпусна в стола си и смръщи чело.
— Дано знае как да фалшифицира препоръчителни писма и да събира багажи. Така ще можете да се върнете заедно в Лондон.
Саманта се направи, че не е разбрала намека му, и се усмихна учтиво на вцепенените лакеи от двете страни на масата. С червените бузи, обсипаните с лунички носове и разрошените кестеняви къдрици двамата приличаха на шестнайсетгодишни хлапета. След като ги огледа по-внимателно, тя разбра, че бяха не само братя, но и близнаци.
— Умирам от глад — заяви бодро тя. — Може ли да ми поднесете закуска?
Гейбриъл веднага усети, че лакеите се поколебаха. Не беше много редно човек от персонала да се храни на една маса с господаря.
— Обслужете дамата, глупаци! — заповяда грубо той. — Не е гостоприемно да изпратим мис Уикършъм обратно в Лондон с празен стомах.
Лакеите побързаха да изпълнят заповедта и едва не си удариха главите, когато се наведоха от двете страни на Саманта с чиния, прибори и чаша. Когато й поднесоха препълнена табла, тя им се усмихна успокояващо и си взе порция пържени яйца, хлебче и няколко парчета пържена шунка. Нещо й подсказваше, че ще има нужда от цялата си сила.
Когато лакеят й наля чаша ароматен чай, тя каза на Гейбриъл.
— Снощи не излязох от стаята си, защото разопаковах вещите си. Казах си, че няма да имате нищо против, ако започна да изпълнявам задълженията си от тази сутрин.
— Нямате никакви задължения — отговори рязко той и отново напълни устата си с шунка. — Уволнена сте.
Саманта разгъна салфетката на коленете си и предпазливо отпи глътка горещ чай.
— Боя се, че не е във ваша власт да ме уволните. Аз не работя за вас.
Гейбриъл захвърли шунката и златнокафявите вежди се сключиха заплашително над носа.
— Какво казахте? Май слухът ми също е пострадал от раняването.
— Вашият предан мистър Бекуит ме назначи по заповед на баща ви. Това значи, че работя за маркиз Торнууд, Тиодор Феърчайлд. Докато той не ми каже изрично, че вече не се нуждае от услугите ми като болногледачка, аз ще се стремя да върша работата си, и то така, че да задоволя него, не вас.