Когато пръстите му най-сетне стигнаха до тънките кичурчета между краката й, беше достатъчно само леко движение на коляното му и тя разтвори краката си, за да му се предложи с готовност.
— Ти ми вдъхваш усещане за пълно безсрамие — призна тя и всяко издишване беше тиха въздишка. — Сякаш правя всичко това за теб… с теб.
Гейбриъл с учудване усети, че след тези думи членът му стана още по-твърд, отколкото и без това беше. През главата му преминаваха замайващи еротични картини, стрелкаха се във всички посоки и го подлудяваха.
— Аз съм повече от щастлив, че мога да посветя остатъка от живота си на удоволствието да изпълнявам желанията ти.
— Ами ако нямаме пред себе си толкова много време? — Тя го прегърна с учудваща сила. — Ами ако разполагаме само с тази единствена нощ?
— Тогава няма да пропусна нито минутка, за да ти го доказвам — отвърна той и отново впи устни в устата й. Целувката беше болезнено нежна. — Ето така. — Устните му продължиха към гърдите й и засмукаха набъбналото зърно. — Или така. — Гласът му премина в стон, когато пръстите му се заровиха в кичурчетата между краката й и замилваха влажната плът.
Тя изстена под докосването му и сякаш му каза добре дошъл. Тялото й, готово да го приеме, беше като разцъфнало цвете под целувката на слънцето. Пръстите му продължиха замайващото изследване. Той искаше тя да гори за него, да копнее за мига, когато ще го приеме в себе си и ще го направи част от себе си.
— Моля те, Гейбриъл… — Тя се притисна към ръката му и продължи с дрезгав шепот: — Не мога да чакам повече.
Тя разтвори бедра, протегна ръка и замилва пулсиращата му мъжественост. Той стисна зъби, защото ей сега щеше да загуби самообладание.
— Е, добре, щом си толкова добричка да ме поканиш.
Надигна се над нея и членът му се плъзна по влажните кичурчета между краката й.
— Гейбриъл, има нещо, което трябва да ти кажа. — Тя се вкопчи в гърба му и в гласа й звънна паника.
Той намери устните й с пръсти и я накара да замълчи с нежна целувка.
— Всичко е наред, Саманта. Не искам да знам нищо повече. Наясно съм, че ти не беше съвсем искрена с мен. Жена като теб не би потърсила такова място, ако не бягаше от нещо в миналото си. Но това не ме интересува. Няма никакво значение дали си имала друг мъж преди мен. Няма никакво значение, даже да си имала дузина мъже. Единственото, което е важно, е, че сега си тук и тази нощ лежиш в обятията ми.
За да покаже, че е мъж, който държи на думата си, Гейбриъл стегна хълбоците си и се заби дълбоко в нея. Ала през мъглата на необузданата страст чу изненадания й вик и усети нещо крехко и незаменимо да се разкъсва под устремното проникване на члена му.
Вече беше дълбоко в нея и нямаше връщане назад. Дълго не посмя да се раздвижи, не смееше даже да диша.
— Саманта?
— Какво? — попита едва чуто тя.
Гейбриъл си заповяда да остане неподвижен, макар че тялото му жадуваше за облекчение.
— Какво по-точно искаше да ми кажеш?
Тя преглътна мъчително.
— Че никога досега не съм преживявала подобно нещо.
Той изруга тихо и притисна лице в свивката на шията й.
— Искаш ли да спра? — Въпреки това великодушно предложение, той не беше сигурен, че ще успее да го изпълни.
Саманта енергично поклати глава.
— Не. — Зарови пръсти в косата му и привлече устата му към своята. — Никога не бих поискала такова нещо.
Докато езиците им танцуваха, тя се надигна срещу него и Гейбриъл потъна във вихрушката на страстта. Винаги се беше смятал за изкусен любовник, но сега се изуми от прозрението, че у него има още много варварщина. В момента изпитваше желание да се удари по гърдите и да зареве триумфално — защото беше първият мъж, който се бе слял с нея. И щеше да бъде последният. Започна да се движи, навън и навътре, с дълги, дълбоки тласъци, обсебен от желанието да превърне болезнените й стонове във викове от наслада.
Сега, когато Саманта го споделяше с него, мракът вече не беше враг, а любим приятел. Всичко се измерваше във възприятия, в усещания — и в противоположности. Тя беше мека, той твърд. Тя беше гладка, той грапав. Тя даваше, той вземаше.
С убедеността, че тя заслужаваше компенсация за болката, която неволно й бе причинил, той мушна ръка между краката й. Без да излиза от ритъма, започна да милва чувствителното място, докато тя нададе дрезгав вик и се стегна до крайност. Това едва не го довърши.
Вдигна ръцете й над главата, преплете пръсти с нейните и пошепна настойчиво:
— Дръж се здраво, любов моя. Никога не ме пускай.