— О, това е щастливо обстоятелство за вас, нали? Единственото, което ще ме задоволи, е да видя незабавното ви заминаване.
Използвайки ножа и вилицата, Саманта си отряза парче шунка.
— Тогава се боя, че сте осъден на вечно недоволство.
— Това ми стана ясно от първия миг, в който чух гласа ви — отбеляза хапливо той.
Отказвайки да удостои с отговор тази грубо провокативна забележка, Саманта започна да яде с апетит. Гейбриъл опря лакти на масата и издаде дълбока въздишка.
— Кажете ми, ако обичате, мис Уикършъм, с кое от задълженията си искате да започнете? Желаете ли например да ме нахраните?
Саманта хвърли поглед към блестящите бели зъби, които тъкмо отхапваха ново парче шунка, и отговори предпазливо:
— Като виждам невъобразимото въодушевление, с което се отдавате на храненето, не бих посмяла да приближа пръстите си до устата ви.
Един от лакеите получи внезапен пристъп на кашлица и лицето му почервеня още повече. Брат му недоволно го смушка в ребрата.
Гейбриъл оглозга кокалчето и го хвърли на масата, доста далече от чинията.
— Това означава ли, че намирате маниерите ми за тромави и груби?
— Досега не знаех, че слепотата изключва използването на прибори и салфетка — отвърна спокойно Саманта. — Можехте спокойно да ядете и с краката.
Гейбриъл застина на мястото си. Силно опънатата кожа около белега пребледня и лицето му стана още по-страшно. В този момент Саманта беше искрено благодарна, че в ръката му нямаше нож. Той стисна с десницата си облегалката на стола и се обърна в посоката, от която идваше гласът й. Макар да знаеше, че не може да я види, Саманта с мъка потисна напора да се размърда неспокойно.
— Трябва да призная, че ми ставате все по-интересна, мис Уикършъм. Говорите като културен човек, но не мога да разбера откъде идва акцентът ви. В Челси ли сте израснали?
— В Челси — потвърди тя. Съмняваше се, че той често е имал случай да посещава скромния квартал в северната част на Лондон. Отпи голяма глътка чай и си изгори езика.
— Любопитен съм да разбера защо жена с вашите… таланти се съгласява да работи на такова място. Какво ви накара да се заемете с тази самопожертвователна професия? Може би християнската любов към ближния? Възхитителното желание да помагате на страдащите? Или съчувствието към инвалидите?
Докато разбъркваше яйцата си, Саманта обясни кратко:
— Показах на мистър Бекуит препоръчителните си писма. Сигурна съм, че няма да намерите за какво да възразите.
— В случай, че още не сте забелязали, аз нямам възможност да ги прочета — отвърна с жлъчна подигравка Гейбриъл. Затова е по-добре да ме посветите в съдържанието им.
Саманта остави лъжичката.
— Както вече уведомих мистър Бекуит, бях почти две години гувернантка у лорд и лейди Карстеърс.
— Познавам семейството.
Саманта се скова. Наистина ли ги познаваше?
— След като войната с Франция отново пламна, прочетох в „Таймс“ колко много наши войници и моряци страдат от липса на добри грижи и предложих услугите си на тукашната болница.
— Все още не разбирам защо сте предпочели да превързвате гноясалите рани на мъже, които крещят от болка, и да държите ръцете на умиращите, вместо да тъпчете каша в устите на хлапета от благороден произход.
Саманта се постара гласът й да прозвучи разумно.
— Тези мъже бяха пожертвали всичко за краля и родината. Как да остана настрана, без да принеса поне една малка жертва?
Гейбриъл изпухтя презрително.
— Единственото, което са пожертвали мъжете, е способността им да разсъждават разумно. Продали са се на кралския флот за парче син плат и малко злато на раменете.
Саманта събра вежди над носа, ужасена от цинизма му.
— Защо сте толкова жесток? Не си ли спомняте, че кралят похвали със силни думи храбростта им?
— Това не би трябвало да ви изненадва. Короната открай време обича да хвали мечтателите и безумците.
Саманта забрави, че той не можеше да я види, и скочи от стола си.
— Те не са безумци! Те са герои! Герои като вашия началник адмирал Нелсън!
— Нелсън е мъртъв — отговори студено той. — Не знам дали това го прави герой или глупак.
Логиката му беше неоспорима. Саманта се отпусна отново на стола си.
Гейбриъл стана, хвана се за ръба на масата и се запъти към нея. Когато силните му ръце намериха резбованата облегалка на стола й, Саманта стисна здраво зъби, за да не избяга. Втренчи поглед право пред себе си и застина неподвижна. Само накъсаното дишане издаваше вълнението и страха й. Той със сигурност я чуваше как диша.
Гейбриъл се наведе и горещият му дъх опари тила й.
— Сигурен съм, че сте искрено отдадена на професията си, мис Уикършъм. Но що се отнася до мен, ще имате само едно задължение, докато се вразумите и сама поискате да ви уволня. — Говореше тихо, но всяка от думите му беше по-натрапчива от вик. — Да стоите колкото може по-далеч от мен.