— За мен беше удоволствие да подновим познанството си, мис Марч, макар и само за да осъзная колко малко съм ви познавал в действителност.
Когато квартетът поде омайващ виенски валс, другите двойки напуснаха танцовата площадка, за да си вземат нещо освежително или да обменят най-новите клюки. Нищо не опразваше танцовите площадки по-бързо от валса. Никой не искаше да го заподозрат, че познава стъпките на скандалния танц.
Гейбриъл направи крачка назад и Сесили усети как в сърцето й се надига паника. Само след минута той щеше да й обърне гръб и да изчезне завинаги от живота й. Вече бяха привлекли доста любопитни погледи. Тя се огледа скритом и видя Естел, която ги наблюдаваше от другия край на залата — лицето й беше бяло почти колкото роклята.
Какво имам да губя? — запита се отчаяно тя. — Доброто си име? Добродетелта си? Изисканото общество още не знаеше, но тя беше безнадеждно компрометирана.
Преди Гейбриъл да е успял да се отдалечи, тя сложи ръка върху неговата.
— Никой ли не ви е казвал, че е неучтиво джентълменът да изостави дама, която иска да танцува?
Той я погледна втренчено. В очите му светеше подозрение, примесено с лека подигравка.
— Никой не би могъл да каже, че Гейбриъл Феърчайлд е отказал нещо на дама.
С тези добре познати думи той сложи ръка на тънката й талия и я привлече към себе си. Когато я изведе в средата на залата, Сесили затвори очи и осъзна, че има волята да поеме всякакъв риск, да плати всякаква цена, само и само отново да се озове в обятията му.
— Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя тук тази вечер — заговори той, докато я въртеше вихрено и телата им се движеха в съвършен ритъм. — Мислех, че отдавна сте съпруга на някой провинциален благородник или земевладелец. Защото знам, че цените почтеността на мъжа повече от всичко друго.
Тя се усмихна и му показа трапчинките си.
— Както вие цените у жената качеството да се поддава лесно на прелъстяване, нали?
— Това е качество, с което вие със сигурност не се отличавате — отговори той и втренчи поглед някъде в далечината.
— За разлика от повечето жени, които тази вечер ви поглъщат с погледи. Искате ли да отстъпя мястото си на някоя от тях?
— Тази проява на великодушие ви прави чест, но се боя, че нямам време за такива приключения. Утре сутринта излизам в открито море с „Дефанс“.
Сесили излезе от ритъма и се спъна. Ако той не бе стегнал хватката си, сигурно щеше да падне. Принуждавайки стъпалата си да се задвижат отново в такта на валса, тя го погледна невярващо.
— Отново отивате на война? Да не сте си загубили ума?
— Загрижеността ви ме трогва, мис Марч, но за съжаление идва малко късно. Нямате причини да измъчвате хубавата си главица с моите проблеми.
— Но миналия път, когато воювахте под командата на Нелсън, за малко да не се завърнете у дома! За малко да ви изгубим! Струваше ви зрението, здравето ви, вашата…
— Много добре знам какво ми струваше войната, мис Марч — прекъсна я тихо Гейбриъл. При това измери лицето й с поглед, в който нямаше и капчица подигравка.
Сесили закопня до болка да го докосне, да помилва назъбения белег на бузата му. Ала острите парченца от нарушените обещания и разбитите мечти, които покриваха земята между тях, бяха непреодолими.
Тя сведе поглед към гърдите му.
— Защо толкова държите отново да станете герой? След като рискувахте живота си за краля и родината, близо е до ума да се предположи, че вече не е нужно да доказвате никому нищо.
— На вас не, но на някой друг човек…
— Аха! Трябваше да се сетя, че зад това се крие жена. — Макар да знаеше, че не е редно да очаква от него да я помни вечно и да не поглежда към другите жени, тя усети как в сърцето й пламна ревност, по-горчива от жлъчка. Заболя я ужасно, като си го представи с друга жена, в обятията й, в леглото й, как прави с нея невероятно нежните, безсрамни неща, които беше правил с нея. — Вие винаги сте бил склонен да принесете най-голямата жертва пред олтара на любовта, нали, милорд?
Музиката заглъхна и двамата спряха един срещу друг в средата на залата. Сесили усети с гърба си любопитните погледи и учудения шепот на гостите.
Този път в очите на Гейбриъл имаше само съчувствие.
— Не знаех какво е любов, докато не срещнах Саманта. За съжаление я загубих. Простете, че ви го казвам, мис Марч, но вие не сте достойна дори да бършете прахта от обувките й.
Той направи кратък поклон, обърна се рязко и се запъти към изхода на залата, без да удостои никого от присъстващите дори с поглед.
След като Гейбриъл си отиде, Сесили остана още малко на мястото си, докато най-сетне пошепна:
— Да, наистина не съм достойна.