Тя пое дълбоко дъх, събра цялата си решителност, свали ризата през главата си и я захвърли на пода. Когато се изправи пред него само по копринени чорапи, стегнати над коленете с избродирани панделки, Гейбриъл изохка гърлено. Протегна ръце и се озова пред нея само с две огромни крачки.
— Никога няма да се влюбя в теб — произнесе предупредително той и я бутна към дивана.
— Това няма значение — пошепна задъхано тя и го погледна дълбоко в очите.
И това беше истината. Всичко, което искаше, беше още една нощ, прекарана в любов. На следващата сутрин той щеше да замине. Може би завинаги.
Гейбриъл свали жакета си, измъкна яката, дръпна шалчето от врата си. Ръцете й веднага се озоваха там, отвориха копчетата на ризата и я разгърнаха, за да се заровят в меките златни косъмчета на гърдите му. От гърдите му се изтръгна сладостен стон.
Той се наведе над нея и тя скри лице във възглавницата, за да не срещне устните му.
— Като казваш да не те целувам, вероятно имаш предвид по устата — пошепна дрезгаво той и тя кимна. — Значи навсякъде другаде може.
Устните му се плъзнаха по шията й и изпратиха горещи тръпки по цялото й тяло. Тя присви очи, опитвайки се да потисне напиращите в гърлото й стонове.
— Не затваряй очи — заповяда той и продължи да я милва. — И аз имам няколко изисквания.
Тя се подчини точно навреме, за да види как устата му се сведе към гърдите й. Зърната веднага щръкнаха под милващия му език и в слабините й лумна пламък. Той продължи да милва последователно гърдите й, докато тя цялата натежа от желание.
Едва тогава устата му се плъзна надолу, като осея с пърхащи целувки чувствителната кожа над ребрата, хълбоците и треперещата плът точно над триъгълника от медноцветни кичурчета между бедрата. Когато той се отпусна на колене и вдигна краката й към ръба на дивана, целувките му бяха изсмукали цялата й сила и от гърлото й се изтръгна само безсилен протестиращ звук.
Големите му топли ръце разделиха бедрата й и тя остана безсрамно изложена на жадния му поглед. Една от цепениците в камината падна и изпълни помещението с дъжд от искри. В този миг Сесили почти съжали за необмислените си изисквания. Причина за тях беше смазващият страх, че Гейбриъл ще я познае по вкуса на целувката или по специалния ритъм, в който телата им се бяха движили в мрака.
— Винаги си била дяволски красива — пошепна дрезгаво той, без да откъсва поглед от нея, сякаш беше уникално съкровище.
Когато сведе глава и косите се разсипаха по раменете му, тя не можа да се удържи и бързо затвори очи.
— Отвори очи, Сесили. — Тя се подчини и видя в погледа му настойчивост, но не и жестокост. — Искам да ме гледаш.
Изобщо не й остана време да отбележи някои незначителни подробности — че единият й чорап се е свлякъл до глезена, че все още е с обувки, — когато устните на Гейбриъл я докоснаха. В най-забранената целувка. Скимтенето й премина в дълбок стон. После не остана нищо друго, освен парещата горещина на устата му, подлудяващите милувки на езика, омайващото чувство, че потъва в море от наслада.
Когато тъмните вълни се затвориха над главата й и тялото й се разтресе от тръпките на екстаза, тя извика дрезгаво името му и се учуди от чуждия звук на гласа си.
Макар и през мъгла, успя да види как той отвори панталона си. Очакваше я нова наслада. Желанието му беше неудържимо. Все още коленичил между бедрата й, той разтвори широко краката й и проникна устремно в нея.
Гейбриъл чу изохкването й, видя как се разшириха очите й, но това не беше от болка, а от наслада. Когато тясната й утроба се разтегна, за да го приеме, той трябваше да стисне здраво зъби, за да не изкрещи в лицето й разочарованието си. Всъщност трябваше да бъде благодарен, че тя вече не е девица. Това означаваше, че няма защо да се сдържа: тя беше жена и можеше да вземе онова, което той щеше да й даде. Хвана я за раменете, вдигна я и я сложи отгоре си.
Сесили се уви около него с ръце и крака и го прие дълбоко в себе си.
Обичам те. Обичам те. Обичам те. Думите отекваха като гръмотевици в съзнанието й. Ужасена, че в края на краищата ще ги изкрещи, тя скри лице в свивката на шията му и вкуси солта от потната му кожа.
Добре, че му бе отказала устните си. Той щеше да вкуси думите в целувката й, както бе открил сълзите, които безпомощно се стичаха по бузите й. Тя потърка лице в косата му, за да ги изсуши.
Гейбриъл застана на колене и я повлече след себе си, докато тя седна в скута му.
— Гледай ме, Сесили — заповяда тихо той.