Треперейки под напора на чувствата си, тя впи поглед в очите му. В очертаните със златен ръб дълбини откри ехото на нежната лудост, обзела собствената и душа. Той се раздвижи в нея, тя се разтвори, за да го приеме, двамата полетяха към върха, сякаш бяха едно, а пламъците танцуваха над главите им, потапяха ги в златно сияние. През цялото време Гейбриъл не престъпи обещанието си: не затвори очи, не извърна поглед.
Той остана верен на клетвата си до мига, когато вихреният ритъм изхвърли и двамата в пропастта на екстаза. В сладката забрава. Тогава я обгърна здраво, отметна глава назад и затвори очи. От гърлото му се изтръгна вик и в този вик имаше име на жена.
Сесили се отпусна, понесена от вълната на насладата и триумфа. В мига, когато се предаде на мрака, Гейбриъл извика със сърцето и устните си нейното име, не това на Саманта.
Гейбриъл се събуди със Сесили в прегръдките си. Разбърканите й къдрици го гъделичкаха по брадичката, тихото й дихание милваше нежно косъмчетата на гърдите му. Беше прекарал толкова самотни нощи, рисувайки си този момент, без да разбере колко горчив и сладък едновременно щеше да бъде, когато наистина настъпеше.
Когато Сесили изхърка тихо, той зарови пръсти в косите й. Не беше чудно, че тя спеше толкова дълбоко. Тялото й със сигурност беше изтощено от жадното му внимание. Той бе сдържал обещанието си да не пропилее нито миг от последната си нощ на сушата. Беше използвал нежното тяло на Сесили и през дългите часове беше осъществил най-тъмните си копнежи и най-сладките й фантазии. Големият пън, който бе хвърлил в камината, сега беше само тлееща жар. Не беше нужно да слага още дърва в огъня. През процепа между тежките кадифени завеси проникваше първата светлина на настъпващото утро.
Той посегна към кадифената наметка, за да я завие, и изведнъж се почувства като глупак. Внушаваше си, че през цялата нощ е упражнявал отмъщение, че е наказал Сесили със секс, че я е любил, без да я обича, и сега спокойно ще я пусне да си отиде. Но това се оказа много по-трудно, отколкото си мислеше. Устните му помилваха къдриците й и той се улови, че си задава въпроса дали е възможно да обича две жени едновременно.
Сесили се раздвижи, вдигна глава и примигна сънено.
— Колко диамантени обици си спечелих досега?
— Цяла касетка. — Той помилва нежно бузата й и усети болезнено пробождане в сърцето. — Не биваше да казвам тези грозни думи. Направих го само за да те уплаша.
— Но не подейства.
— Слава богу — пошепна той и стегна хватката си.
Ала тя му се изплъзна. Наведе се над него и мъчително бавно плъзна меките си гърди надолу по тялото му. Когато стигна до члена му, той вече пулсираше от възбуда. За пореден път.
Той я хвана за косите и вдигна главата й, за да я погледне в очите.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш, жено?
— Искам да си спечеля рубинена огърлица — отвърна тя с коприненомек глас, усмихна се сладко, след което отново сведе глава и се зае да го обработва с устни и език.
Когато Гейбриъл се събуди повторно, през процепа между завесите падаше ярка слънчева светлина, а Сесили я нямаше.
Той се надигна и огледа просторния салон. Огънят беше угаснал, въздухът беше студен. С изключение на полупразната чаша скоч на перваза на камината и собствените му дрехи, разхвърляни навсякъде, помещението си беше същото като снощи, когато се бе прибрал от бала. Никъде не се виждаше фино женско бельо, нито кожена наметка. Сесили бе изчезнала.
Ако все още не усещаше вкуса й на устните си, може би щеше да помисли, че нощта е била само плод на превъзбудената му фантазия.
— О, не, не още веднъж! — простена задавено той, седна на ръба на дивана и скри лице в ръцете си.
Какво да прави сега? Да излезе и да претърсва лондонските улици, докато я намери? Да си задава въпроса защо го беше любила цяла нощ, само за да го напусне, без да хвърли поглед назад? — Това щеше да го подлуди. Саманта поне си беше направила труда да му напише писмо за сбогом, преди да изчезне завинаги от живота му.
— Да върви по дяволите! — изсъска той, вдигна глава и усети как студеният въздух проникна в сърцето му. — И двете да вървят по дяволите!
24
Скъпи Гейбриъл,
Няма друго място, където бих предпочела да прекарам живота си, освен в твоите прегръдки…
Сесили гледаше от прозореца на каретата прелитащите покрай нея ливади, обградени с жив плет, и болезнено осъзнаваше факта, че всяко завъртане на колелата я отдалечаваше с още няколко метра от Лондон. И от Гейбриъл.
Като си спомни, че последното й пътуване към Мидълесекс беше в пощенска карета с плачещо дете, което плюеше върху роклята й, и с едър ковач, който я настъпи няколко пъти, тя си каза, че би трябвало да бъде благодарна за солидния лукс в градската карета на семейство Карстеърс. Но не беше способна да се възхити нито на меките седалки, нито на красивите месингови обкови. Нито пък забелязваше загрижените погледи на приятелката си.