Вече се каза какво бе мнението на Питър Ховендън за чирака му. Той изобщо не можеше да разбере момчето. Оуен усвои невъобразимо бързо професионалните тънкости, но напълно забравяше или пренебрегваше главната цел в часовникарската професия и му беше все едно дали времето се отмерва или се слива във вечността. Обаче поради неспособността му да се противопоставя, докато беше под опеката на стария си майстор, бе възможно да се ограничава творческата му оригиналност чрез изрични заповеди и строг контрол, но когато изтече срокът на чиракуването и той пое магазинчето, което Питър Ховендън трябваше да напусне поради отслабналото си зрение, тогава чак хората проумяха колко неподходящ бе Оуен Уорланд да води стария слепец, на име Време, по всекидневния му път. Едно от най-полезните му изобретения бе да прикрепи към часовника музикален механизъм, за да могат грубите дисонанси в живота да добият мелодичен звук и всеки преходен миг да се влива в бездната на миналото като златна капка благозвучие. Ако му възложеха поправката на семеен часовник — един от тези големи стари часовници, станали почти неотделима част от хората поради това, че са измервали живота на много поколения наред — той се залавяше да изобрази върху благопристойния му циферблат танц или погребална процесия от фигурки, представляващи дванадесет весели или тъжни часа. Няколко подобни странни изобретения почти напълно убиха доверието към младия часовникар у онази стабилна и делова категория хора, които бяха на мнение, че с времето шега не бива, независимо дали на него се гледа като на средство за успех и благополучие на този свят или като подготовка за отвъдния. Клиентелата му рязко намаля — беда, на която обаче Оуен Уорланд сякаш гледаше като на една благоприятна възможност, тъй като все повече се задълбочаваше в някакво тайно занимание, поглъщащо всичките му знания и сръчности, а също така напълно съответствуващо на характерните особености на дарбата му. Това занимание му бе отнело месеци наред.
След като забеляза, че старият часовникар и хубавата му дъщеря го бяха наблюдавали отвън от уличния здрач, Оуен Уорланд бе обзет от такава възбуда, че ръцете му се разтрепериха силно и той не можа да продължи фината работа, с която се занимаваше.