— Това бе самата Ани! — прошепна той. — Трябваше да се досетя по ударите на сърцето ми, преди още да чуя гласа на баща й. О, как бие сърцето ми. Едва ли ще мога сега да продължа работата си върху финия механизъм. Ани!
Скъпа Ани! Ти трябва да вдъхваш сили на сърцето и ръката ми, а не тъй да ги разтърсваш, защото, ако се опитвам да изразя чрез материята самия дух на красотата и да му придам движение, то е единствено заради теб. Успокой се, мое биещо сърце! Ако работата ми се обърка, ще сънувам неясни и неприятни сънища, от които утре ще се чувствувам отпаднал духом.
Тъкмо се канеше да се залови отново със започнатото, когато вратата на магазина се отвори и се появи същата тази снажна фигура, заради която Питър Ховендън бе спрял, за да й се полюбува сред редуващите се светлина и мрак в ковачницата. Робърт Данфърт носеше направена от него малка наковалня с особена изработка, която неотдавна младият творец му бе поръчал. Оуен разгледа наковалнята и каза, че точно такава е искал.
— Разбира се! — отвърна Робърт Данфърт и силният му глас изпълни магазина като звук от тръба. — Смятам, че мога да се справя с всичко в моя занаят, макар че с лапите си бих се проявил много зле в твоя — добави той смеешком, като постави огромния си юмрук — до изящната ръка на Оуен. — Аз хвърлям повече сила в един удар с чука, отколкото ти си изразходвал, откакто си станал чирак. Не е ли така?
— Твърде е възможно — отвърна Оуен с тих и мек глас, — Силата е голямо нещо, а аз изобщо не мога да се похваля с нея. Моята сила, ако изобщо имам такава, е напълно духовна.
— Е, Оуен, с какво си се захванал, а? — попита го старият му съученик пак със същия силен глас, от който творецът се сви — още повече, че въпросът се отнасяше до нещо, свято за него — до всепоглъщащата го игра на въображението. — Хората разправят, че се опитваш да уловиш вечното движение.
— Вечното движение ли? Глупости — отвърна Оуен Уорланд с жест, изразяващ неприязън, тъй като бе много раздразнителен. — То изобщо не може да се улови. Това е мечта, която може да мами хора с мозъци, озадачени от материята, но не и мен; Освен това, ако такова нещо е възможно, не си струва труда да го постигна само за да се използува тайната за такива цели, каквито сега се постигат с парата и водната енергия. Нямам амбицията да бъда удостоен със званието създател на нова машина за памук.
— Би било толкова забавно! — извика ковачът като избухна в такъв силен смях, че Оуен и стъклените похлупаци по работната му маса се разтрепераха едновременно. — Не, не, Оуен. Никога твоята рожба няма да бъде с железни мишци и мускули. Е, няма да ти преча повече. Лека нощ, Оуен, желая ти успех и ако се нуждаеш от съдействието на чука и наковалнята, аз съм на разположение.
И като се изсмя още веднъж, човекът на физическата сила излезе от магазина.
— Колко странно — прошепна Оуен Уорланд, като подпря глава на ръката си, — че всичките ми размишления, стремления, страстта ми към прекрасното, усещането ми за способността да го сътворя — една по-изтънчена, неземна способност, от която този як гигант няма и понятие — всичко, абсолютно всичко изглежда нелепо и ненужно, когато се сблъскам с Робърт. Данфърт. Щях да полудея, ако го срещах по-често. От голямата му животинска сила духовното у мен помръква и се разстройва. Но и аз ще бъда също силен по своему. Няма да му се поддавам.
Той извади изпод стъклото микроскопичен механизъм, освети го със силната си лампа и като го гледаше внимателно през лупата, започна да работи с малък стоманен инструмент. След миг обаче се отпусна назад на стола си и закърши ръце с такъв ужасен вид, че от това дребните черти на лицето му станаха внушителни като на великан.
— Боже! Какво направих! — възкликна той. — Тази груба сила! Тя ме обърка и замъгли съзнанието ми. Направих грешката, фаталната грешка, от която се страхувах от самото начало. Всичко отиде по дяволите — къртовският ми труд в продължение на месеци, целта на живота ми. С мене е свършено!
И той продължаваше да седи, вцепенен от отчаяние, докато лампата замъждука и творецът на прекрасното потъна в мрак.
Така се получава, че идеи, които съзряват във въображението и изглеждат прекрасни и неизмеримо ценни, в досег с практицизма се разбиват и унищожават. За идеалния творец е необходимо да притежава силен характер, който е почти несъвместим с деликатността. Той трябва да съхранява вярата в себе си в скептичен свят, който го наранява с пълното си недоверие. Трябва да се опълчи срещу хората и да бъде единствен свой защитник както по отношение на дарбата си, така и спрямо целта, към която тя е насочена.
За известно време Оуен Уорланд се поддаде на суровата, но неизбежна проверка. Той прекара няколко седмици в бездействие, така често закрил очи с ръце, че съгражданите му почти не можеха да видят лицето му. Когато най-подир отново вдигна взор към светлината, физиономията му бе студена, безчувствена и неизразимо променена. По мнението на Питър Ховендън обаче и според мъдрите разбирания, че животът трябва да се регулира като-механизъм с балансиращи тежести, настъпилата промяна бе напълно за добро. Наистина, сега Оуен се отдаде на занаята си с мрачна упоритост. Прекрасно беше да се наблюдава улегналата сериозност, с която разглеждаше механизма на някой голям, стар сребърен часовник — така той доставяше удоволствие на собственика, носил го в джоба си толкова дълго, че бе започнал да гледа на него като на неотменна част от живота си и поради това проявяваше ревност при манипулациите с него. В резултат на добрите отзиви, постигнати по този начин, на Оуен Уорланд му бе предложено от съответните отговорни лица да поправи часовника на камбанариЯта на черквата. Той така успешно се справи с това обществено дело, че търговците с неохота признаха достойнствата му. Болногледачката го възхваляваше шепнешком, когато даваше лекарство на болния. Влюбеният го благославяше в часа на уговорената среща. Изобщо целият град му бе благодарен за точността в храненето. Накратко казано, балансиращата тежест върху духа му внасяше порядък не само у него, но и навсякъде, където се дочуваха силните удари на църковния часовник. Имаше една подробност, която, макар и незначителна, бе много характерна за настоящото му състояние — когато му поръчваха да гравира имена или инициали върху сребърни лъжици, той изписваше съответните букви по най-простия възможен начин, без разнообразието от завъртулки, така типични за стила му преди.