Един ден през периода на това щастливо преобразяване старият Питър Ховендън се отби да види предишния си чирак.
— Е, Оуен — каза той, — радвам се като чувам такива хубави неща за теб отвсякъде, а най-вече, когато градският часовник те възхвалява всеки час от Денонощието. Само трябва напълно да се откажеш от безсмислените глупости за прекрасното, което нито аз, нито който и да било друг, че дори и ти самият, не би могъл някога да проумее — освободи се само от това и преуспяването ти в живота е вързано в кърпа. Ами ако продължаваш в този дух, аз дори ще се престраша да ти поверя поправката на моя скъп стар часовник, макар че след дъщеря ми Ани за мен той е най-скъпото нещо на света.
— Не бих се осмелил да го докосна, сър — отвърна Оуен унило, тъй като присъствието на бившия му господар го потискаше.
— Лека-полека — продължи Ховендън — ще можеш да се справиш и с това.
Старият часовникар, с непринудеността, естествено произтичаща от съзнанието за предишната му авторитетност, продължи да наблюдава работата, извършвана от Оуен в момента, както и други неща, в процес на обработка. Междувременно творецът не смееше и глава да вдигне. За неговата природа нямаше нищо по-противопоказно от студената, лишена от въображение трезвост на този човек, в досег с която всичко друго, освен прозаичните неща от материалния свят, приличаше на халюцинация. Оуен изстена вътрешно и отправи гореща молитва да се отърве от присъствието му.
— Това пък какво е? — внезапно възкликна Питър Ховендън, като вдигна потънал в прах стъклен похлупак, под който се показа някакъв механизъм, изящен и миниатюрен като силует на пеперуда. — Какво означава това? Оуен! Оуен! В тези малки верижки, колелца и перки се крие дяволът. Виж! Само с едно мръдване на малкия пръст аз ще те спася от всички предстоящи беди.
— За бога! — извика Оуен Уорланд, като скочи с изумителна пъргавина. — Не го пипайте, ако искате да ме пощадите! Най-лекият допир на пръста ви ще ме погуби завинаги.
— Аха, млади човече! Такава ли била работата? — рече старият часовникар и го погледна с острота, която бе достатъчна, за да изпита Оуен в душата си мъката и горчилката на общественото порицание. — Е, карай, както си знаеш. Но пак те предупреждавам, че в този малък механизъм е скрит твоят зъл дух. Да го прогоня ли?
— Вие сте моят зъл дух — отвърна Оуен, силно раздразнен. — Вие и грубият безчувствен свят. Мрачните мисли и отчаянието, до което ме докарвате, ми пречат, иначе отдавна бих извършил делото, за което съм предопределен.
Питър Ховендън поклати глава със смесени чувства на презрение и негодувание, които повечето хора, чийто представител бе той до известна степен, считаха за свое право да изпитват към всички глупаци, очакващи по-големи награди от обикновените награди по правия път. След това той се сбогува с предупредително вдигнат пръст и с изражение на презрение, което дълго измъчва твореца нощем в сънищата му. В момента, когато го посети старият му господар, Оуен навярно вече бе на път да се залови с изоставената работа, но поради това злочесто обстоятелство той отново изпадна в състоянието, от което бавно бе излизал.