Кристина Дод
Твоята целувка
1
Лондон, 1806 година
Каретата на херцогиня Магнус спря пред високата къща на Бъркли скуеър, вратичката се отвори и отвътре излезе една самозванка.
Нейната дълга, практична пелерина прикриваше тъмен пътнически костюм. Тялото й беше високо и закръглено където трябва, също като на херцогинята, а аристократичният й акцент можеше да се мери с този на знатната дама. Черната й коса на свой ред беше опъната назад по абсолютно същия начин.
И все пак разликите бяха очевидни за зоркото око. Лицето на самозванката беше по-сладко и по-кръгло, с огромни, поразително ведри сини очи. Гласът й беше дрезгав, топъл, чувствен. Ръцете й почиваха на кръста, движенията й — грациозни и елегантни — нямаха нищо общо с бодрата увереност на херцогинята. Самозванката се усмихваше бавно, мръщеше се бавно и никога не даваше воля на великолепния си смях. И действително, тя претегляше всяка емоция, преди да й даде израз, сякаш нещо в миналото бе изсмукало до капка нейната импулсивност. Не че самозванката се цупеше, но беше сдържана, нащрек и прекалено тиха.
Да, всеки, който познаваше херцогинята, щеше да забележи разликите. За щастие на мис Елинор Мадлин Ан Елизабет де Лейси за момента в Лондон нямаше такива хора с изключение на коняря, кочияшите и лакеите, които бяха безумно предани на братовчедка й, истинската херцогиня, и никога нямаше да издадат мисията на Елинор.
Нямаше да издадат истината на мистър Ремингтън Найт.
— Нейна светлост херцогиня Магнус. — Гласът на строгия, намръщен иконом прокънтя в огромното преддверие и сърцето на Елинор се сви. Това толкова официално представяне почти я накара да се огледа за братовчедка си. Какво не би дала Мадлин да е до нея! Но по пътя към Лондон и Ремингтън Найт братовчедка й беше отклонена от по-важна задача.
Ох, защо Елинор се беше съгласила да се представя за нея!
Един лакей в другия край на помещението се поклони и изчезна през някаква врата. Забави се само за момент, после се върна и наклони глава към иконома, който от своя страна се обърна към Елинор:
— Господарят е зает, но ще ви приеме скоро. Междувременно, мадам, аз съм Бриджпорт. Мога ли да взема пелерината и бонето ви?
Въпреки че беше следобед, сивкавата мъгла още не се беше вдигнала. Светлината на свещите не можеше да разпръсне мрака в ъглите на огромното преддверие, преддверие, без съмнение построено, за да демонстрира богатството на собственика.
Ноздрите на Елинор потръпнаха от презрение.
Бриджпорт отскочи назад, сякаш очакваше тя да си го изкара на него за отсъствието на господаря му.
Разбира се, че мистър Найт щеше да купи тази къща, нали искаше всичко живо да узнае, че тъне в разкош. В крайна сметка той беше просто един американски парвеню, който мечтаеше за жена с титла.
Но все пак украсата на преддверието издаваше забележително добър вкус: кадифени драперии в тъмнозелено и златно, стъкларии от шлифован кристал, изобилие от огледала. Елинор се утеши с мисълта, че мистър Найт е заварил всичко в това състояние и сега планира да го замени с китайска позлата — моден стил, който въобще не отстъпваше по вулгарност — устните й се извиха в усмивка, пълна с хумор — на самия Уелски принц.
Бриджпорт се отпусна и възвърна невъзмутимия си вид.
Този иконом я наблюдаваше прекалено внимателно. Защото мислеше, че тя е херцогиня? Или защото бе инструктиран така от господаря си?
Елинор махна бонето, свали си ръкавиците и ги натъпка в него, след което подаде вързопчето на Бриджпорт без следа от емоция. В края на краищата имаше ли смисъл да показва, че е развълнувана? Това щеше да бъде поредното доказателство, че макар да е пропътувала половин Европа с Мадлин, тя още няма нейния хъс. И не поради липса на изпитания, каквито двете жени преодоляха с купове, а поради… Елинор въздъхна и позволи на иконома да свали пелерината й. Просто по рождение беше плаха — това е. Не помнеше да е имало случай да не се парализира от страх пред крясъците на баща си, или да не се превърне в тресящо се желе под присвития поглед на мащехата си. Ето защо се беше научила да прикрива всичко това под ведра фасада: не виждаше причина да обяви на всеослушание, че е страхливка.
— Ако ваша светлост благоволи да ме последва в дневната, ще поръчам освежителни питиета. Навярно сте много изморена от дългото пътуване.
— Не беше чак толкова дълго. — Елинор последва Бриджпорт през високата врата вляво. — Нощта прекарах в хана „Червеношийката“ и тази сутрин пътувах само няколко часа.
За миг лакеят изгуби самоувереното си изражение и по лицето му се плъзна сянка на ужас.