Но това беше истината. Неговата любов се проявяваше по всевъзможни начини. Когато му беше казала, че очаква дете, той беше седнал, държейки я в скута си, сякаш тя му бе подарила чудо.
— Каретите са тук — извика Магнус.
— О, каретите са пристигнали. Момичета! — Лейди Гертруд плесна с ръце. — Време е да си сложите бонетата и палтата. — Тя се наведе над парапета. — Ремингтън, мило мое момче, кученцето не може да дойде с нас в църквата.
Ремингтън се засмя и подаде Лизи на лакея, натоварен със специалната служба по обгрижването й.
След като се бе проявила така геройски в борбата отпреди няколко месеца, Лизи се беше превърнала от безпризорно псе в почитан член на семейството. Тя обожаваше господаря си с цялата преданост, на която са способни кучетата. Ремингтън също я обожаваше, макар че за нищо на света не би го признал.
— Знаеш ли — прошушна лейди Гертруд на мисис Окснард — че Ремингтън сериозно попита Лизи дали би им връчила венчалните пръстени на церемонията? Отначало помислих, че се шегува, но вече не съм толкова сигурна.
Мадлин и Елинор послушно се оставиха на Хорация и мисис Окснард, които ги натъкмиха като куклички. Братовчедките взеха букетите си и слязоха в преддверието.
Гейбриъл и Ремингтън ги чакаха в подножието на стълбите.
Гейбриъл изпиваше с поглед Мадлин, която гордо крачеше надолу.
Ремингтън се протегна към Елинор, сякаш отчаяно копнеше за допира й. На последното стъпало тя сключи пръсти около неговите. Той поднесе ръката й към устните си, целуна китката й и попита:
— Елинор де Лейси, ще се омъжиш ли днес за мен и ще бъдеш ли моя завинаги?
Радостната й усмивка говореше сама по себе си:
— С цялото си сърце.