Обаче лейди Гертруд се намеси в разговора:
— Камериерката на нейна светлост изглежда не е успяла да я придружи. Разполагате ли с някое момиче, което да разбира от облекло и прически?
Бет се усмихна широко и приветливо.
— Да, госпожо. Много ме бива с ютията и никога не оставям дупки в копринените чорапи. А най-голямата ми сила са подстригването и модните прически. Аз фризирах лейди Феърчайлд, преди тя да полудее и да я затворят в Бедлам.
Лейди Гертруд потупа бузата си, докато мислеше усилено.
— Лейди Феърчайлд го докарваше на фасон. — Критичният й поглед се спря на Елинор. — Да, скъпа моя, определено се нуждаеш от нова прическа.
Елинор докосна строгия кок на тила си и прокара пръсти през масурите, обрамчващи лицето й.
— Харесвам се така. — Тази фризура беше подходяща за компаньонка, а независимо какво си мислеха останалите, тя бе точно такава и такава щеше да си остане.
— Ще е сладко, ако я поскъся малко около лицето. — Бет направи привично движение с пръсти. — Толкова е гъста, а цветът е страхотен.
— Да. — Лейди Гертруд поглади брадичката си. — Една подстрижка ще ти придаде фасон.
— Не че не сте красива — побърза да добави Бет. — Но една малка промяна освежава вида на всяка дама.
— Не и на мен.
— Я си помисли добре — намеси се лейди Гертруд.
— Защо е полудяла лейди Феърчайлд? — не можа да се въздържи Елинор. Да не би горката жена да се е озовала в подобна ситуация? Да не би да е била изложена на вредното влияние на мистър Найт?
— Всички от рода Феърчайлд са малко или много побъркани — обясни лейди Гертруд.
Камериерката изхъмка нещо в знак на съгласие.
— Отлично, Бет, можеш да се заемеш с нейна светлост. — Лейди Гертруд изчака момичето да си тръгне и после се обърна към Елинор.
— Крушата не пада по-далеч от дървото, това за семейство Феърчайлд. Сега, докъде бяхме стигнали? А, да сетих се. Тъкмо ти обяснявах защо съм приела мястото на твоя компаньонка.
— Не е нужно да ми обяснявате — отвърна Елинор и се зачуди дали да не признае истинската си самоличност пред старата дама. Ами ако Мадлин се появи всеки момент, правейки признанието й излишно?
— Колко нетипично за теб, Мадлин! Ти винаги си се гордеела с положението си в обществото, с високата си титла. Дори като момиченце разбираше, че си важна особа и изискваше от всички отчет за държанието им. — Лейди Гертруд се изсули от креслото, въздъхна и пак се изтласка нагоре.
— Заповядайте, госпожо — Елинор намести едно столче под краката й. — Така ще ви е по-удобно.
— Благодаря ти, скъпа. — Лейди Гертруд грейна. — Колко мило да си направиш труда. Каква мъка е да си нисък. На човек му се ще да отреже краката на всички столове.
— Мога да си представя. — Всъщност не можеше. Елинор бе надраснала старата дама още преди тринайсет години.
— Трябва да знаеш някои неща за мен и за задълженията ми към теб, а също и за чичо ти. Чичо Бринкли, помниш ли го?
— Не. — Елинор никога не беше виждала мъжа на леля Гертруд, обаче знаеше, че му се носи славата на арогантен женкар, който не благоволява да посети жена си дори по време на коледните празници.
— Ами той умря.
Стресната от това директно изявление, Елинор застина на място.
— Моите съболезнования.
— Няма защо. Лорд Бертлот-Стоук го застреля в леглото на лейди Бертлот-Стоук, но никога не ще узная защо Негово благородие е стигнал до подобна крайност, при положение че мъжът ми беше само един от мнозината, узурпирали брачната му постеля. За всеки случай Бринкли ме докара до просешка тояга. Ужас. И в Корнуол няма такава мизерия. И тъй, последните две години прекарах в бедняшко достолепие. Предложението на мистър Найт ми дойде тъкмо навреме. Канех се да тръгвам на… — лейди Гертруд се огледа наоколо, все едно се боеше някой да не подслушва — …работа!
— Опазил господ — Елинор маскира полуистеричния си смях като пристъп на кашлица.
— Като имаш предвид, че ме бива само в бродирането и клюкарстването.
Елинор вдигна гергефа и се загледа в него. Бродирането й помагаше да се отпусне, да се отърси от безпокойствата, да намери цяр за всеки проблем. Изправеше ли се пред дилема, тя бродираше цветя и накрая решението идваше готово.
Но от сегашната дилема май нямаше изход.
— За всеки случай мистър Найт плаща добре и ми осигурява гардероб в замяна на моралната ми подкрепа — продължи лейди Гертруд. — Благодарение на мен присъствието ти тук е възможно.
Без надзора на родителите на девойката? Невъзможно! Елинор вдигна иглата и заговори възможно най-любезно:
— Моите извинения, лельо, но сгодена или не, фактът, че с мистър Найт живеем под един покрив, ще предизвика клюки.