— Надявам се, че ще я намерите за задоволителна. В противен случай уведомете ме веднага и аз ще уредя въпроса.
— Не ми се иска да ви притеснявам — Гласът й затихваше с всяка изречена дума.
— Ще бъдем съпрузи. Не можете да ме притесните. — Той изглеждаше искрен. Думите му бяха искрени. За жена, чийто живот беше белязан от злобата и пренебрежението, тази искреност беше по-силна от съблазън. — Може да разчитате на мен, докато смъртта ни раздели.
Това не прозвуча ли малко зловещо? Елинор хвърли изпитателен поглед към лейди Гертруд.
Старата дама кимаше и се усмихваше.
— Вашите чувства ви правят чест, Найт. Толкова много мъже занемаряват отношението към съпругите си след брака. Забравят, че жените непрекъснато трябва да се приласкават. Наистина, безпомощните същества от мъжки пол стигат дотам, че да разменят ролите.
Мистър Найт беше от онези мъжкари, които останалите мъже харесват заради уменията им и ненавиждат заради авторитета им — и успехите им с жените.
— Ще се грижа за съпругата си все едно е принцеса от приказките.
— На принцесите от приказките често им се случват доста неприятни неща — измърмори Елинор.
— Но една херцогиня живее като принцеса от деня на раждането си. Винаги има кой да се грижи за нея. Нейният съпруг трябва само да й угажда. — Мистър Найт отпи от виното и се облегна назад, давайки възможност на лакея да отнесе чинията му и да сервира агнешки котлети с фасул. — О, и още нещо. Принцесите от приказките обикновено живеят в някоя омагьосана кула. Когато съпругата се намира в кулата си, мъжът винаги знае къде да я търси.
— Това ми намирисва на затворничество — добродушно подхвърли лейди Гертруд. — Сигурна съм, че не възнамерявате да заключите Мадлин вкъщи.
Елинор си помисли, че Ремингтън я гледа като скъперник, който тайно се наслаждава на богатството си.
Пък и той подмина без отговор думите на лейди Гертруд. Вместо това наля рубиненочервено вино, което идеално се връзваше с агнешкото.
— Ваша светлост, разреших проблема с коняря ви.
Този път Елинор прояви здрав разум и не се огледа за Мадлин.
— Дики Дрискол? — Напълно беше забравила Дики. Трезвомислещият, верен, влюбен в животните четирийсетгодишен шотландец бе коняр на Мадлин откакто Елинор се помнеше. Той беше кръстосал Европа надлъж и нашир заедно с тях и неведнъж ги бе измъквал от трудни положения, бе ги бранил от въоръжени разбойници и бе доказал, че е твърд и непреклонен като скала. — Какво, някакъв проблем ли има с него?
— Дики Дрискол отказа да ви повери на моите грижи. Затова изпратих кочияша и лакеите в къщата на баща ви, а Дики настаних над конюшнята.
Дики беше тук, на Бъркли скуеър. Не я бе изоставил! Не бе толкова сама, колкото си мислеше.
— Какво облекчение се изписа на лицето ти, скъпа моя годенице. Как си се движела в аристократичните среди с такова изразително лице? Не че възразявам, нали разбираш. — Мистър Найт се наведе напред и я дари с толкова чувствена усмивка, че устата й пресъхна, а езикът й залепна за гърлото. — Красивите жени като теб обикновено добре прикриват емоциите си, но ти си отворена книга. Лесно ми е да открия какво ти доставя удоволствие и незабавно да те задоволя.
„Ох, Мадлин, Мадлин, до какво ме докара!“ — изхленчи едно гласче в главата й. Когато братовчедка й беше предложила безумния си план като изход от заплетеното положение, Елинор я бе предупредила, че мистър Найт сигурно ще флиртува с жената, която взема за своята бъдеща съпруга. Е, оказа се права и хубаво щеше да подреди Мадлин, когато се видеха отново.
Но дотогава имаше още време. А тази вечер й се налагаше да спи в къщата на мистър Найт, в едно от леглата му, с ясното съзнание, че този мъж е на горния етаж и мисли за нея… Елинор осъзна, че той говори нещо и наостри уши.
Усмивката му изчезна, погледът му сякаш четеше мислите й.
— Откакто пристигнахте тук следобед, очаквам да ми обясните колко нелепа е идеята за женитба помежду ни.
— Извинете? — Елинор не разбра подмятането му, но усети, че не я чака нищо хубаво.
— За какво говорите, мистър Найт? — Дори лейди Гертруд се обърка.
— Според източника ми това са точните думи, изречени от вас сутринта, когато лорд Магнус ви е съобщил, че ви е загубил в игра на карти. Казали сте: „Ще отида в Лондон, за да обясня на мистър Найт колко нелепа е идеята за женитба помежду ни.“ — Мистър Найт покри ръката на Елинор със своята. — Прав ли съм, мила моя?
Ръката на Елинор се сви в юмрук под дланта му.
— Да не би да твърдите, че някой ви е предал дума по дума какво съм казала?
— О, да. Точно както ми предаде, че баща ви е предложил план как да ви отърве от нежелан брак, а вие сте го успокоили, че и сама можете да се справите с мен. Взели сте вярната си братовчедка и компаньонка, мис Елинор де Лейси, тръгнали сте късно и сте предпочели „Червеношийката“ пред това да замръкнете по пътя… към мен.