Но каква нова дързост би провокирала такава постъпка? Той заговори бавно, насищайки думите с подтекст:
— Къде е косата ти?
— На главата ми. — Тя прокара пръсти през кичурите, чудейки се на промяната в себе си. — И при Бет. Огромната ми конска опашка сега я няма.
Нямаше я косата, която той щеше да разпилее по възглавницата, а после да събере в юмрук като въже, с което да подчини тази жена… Сега кичурите сигурно красяха кухненския кош за боклука.
— Значи това е дело на Бет? — Камериерката имаше да се кае.
— Аз собственоръчно се окълцах — осведоми го Елинор.
Ремингтън си представи как е станало всичко и потръпна.
— Освен това я отрязах накриво. Горката Бет. Наложи й се да оправи пораженията, които си бях нанесла, а ръцете й трепереха от страх до къде може да стигнете.
— Бет е умница. — Той сви пръсти. — Правилно е треперила.
— Но аз я уверих, че няма от какво да се страхува. Казах й, че макар да имате много недостатъци, не сте несправедлив. — Тъмносините й очи го гледаха изпитателно. — Сгреших ли, мистър Найт?
Не, разбира се. Нямаше да уволни прислужницата, защото бе изпълнила нареждането на господарката си. Но Ремингтън нямаше да го признае пред Мадлин точно сега.
— Защо го направи? — гърлено попита той.
Тя се наведе към него и той усети парфюма й с ухание на някакво екзотично цвете. Видя как пълните й, сочни гърди преливат от корсажа.
— Смятам, че знаеш.
Вярно беше. Мадлин беше отрязала косата си, защото й беше казал какво ще направи с нея. Как ще я подчини, докато я държи за гъстите кичури.
Найт също се наведе напред и носовете им почти се допряха.
— Ще си я пуснеш отново.
— Ако искам.
— Ще я пуснеш, и гледай да порасне по-бързо.
Тя се усмихна самодоволно.
— Гарантирам ви, мистър Найт, че каквото и да направя, то няма да има нищо общо с вас.
Ремингтън нищо не разбираше. В гласа й се усещаше увереност, а това никак не му харесваше. Тя беше мека, плаха, изплашена от него. Непрекъснато виждаше доказателствата. Не осъзнаваше ли, че е напълно зависима от него? Той я погледна в лицето и потърси причината за нейното самообладание. Но се изгуби в очите и. Красиви очи: големи, тъмносини, с дълги и извити мигли. В тях прозираше душата й. Искаше да опознае тази жена докрай. Телом и духом.
За негово изумление това, което бе започнало като бурна словесна престрелка, се промени. Превърна се в нещо друго. Докато се гледаха, и двамата си спомниха онзи момент, когато Ремингтън за малко не я беше целунал на уличката. Остатъците от сутрешната страст стигнаха за разпалването на нов огън и той пожела да я вкуси, тук и сега…
Лейди Гертруд разтури магията с деликатността на войнстващ мародер.
— Мистър Найт, как намирате роклята на Мадлин?
Той се сепна.
Херцогинята се изправи рязко. Тя заби поглед в пода и нервно приглади полата на бедрата си. Ремингтън не можа да откъсне поглед от това вълнуващо движение.
— Особено ми допадат деколтето и строгата кройка. — Този път намесата на лейди Гертруд се оказа по-успешна. — Много ми харесват буфан-ръкавите, които разкриват прелестните й бели ръце.
Ремингтън послуша лейди Гертруд и разгледа роклята. Вечерното одеяние на нейна светлост беше от кремав муселин, разкроено така, че деколтето да е на верев. Сатенената фуста беше в страстно бургундско. Краищата на роклята бяха с пищна зелена гарнитура в гръцки стил. Сатенените пантофки допълваха фустата. Виненочервена панделка красеше черните коси. Кремаво ветрило висеше от китката й. Ефектът беше поразителен. Не че той би избрал тази рокля за нея, но тя бе идеална за стройното й тяло. И все пак… все пак…
— Поправете ме, ако греша, дами, но това не е сред тоалетите, които избрах — намръщи се той.
— Не. Имам я отпреди. — Мадлин бе толкова овладяна, сякаш онзи миг помежду им бе само сън.
— Нали ми каза, че нямаш подходящо облекло.
— За моя изненада открих това в куфара си — отвърна тя без да й мигне окото. Ремингтън зачака нов коментар и когато такъв не последва, спокойно я огледа от глава до пети.
— Красива си — изрече той и видя как за един кратък миг в очите и проблесна облекчение. И тогава Ремингтън постави ултиматума си: — Но въпреки това ще те помоля да се преоблечеш. Бих желал да носиш нещо по-модерно на първата ни съвместна поява. След като ми се налага да се задоволя с гаменската ти прическа…
— Аз съм бъдещата херцогиня Магнус. — Тонът й изразяваше надменността на потомствена аристократка. — Аз диктувам модата.