Шушукането около тях се засили.
— Мистър Найт! — Лейди Гертруд не скри неодобрението си. Тя не се интересуваше дали ще я чуят или не. — Да не сте посмели! Действието ви беше много неприлично.
— Не и след като се оженим. — Той също не се интересуваше дали ще го чуят или не.
— Не го правете! — съкрушително отсече лейди Гертруд, но се поправи. — Не и на публични места.
Мадлин само сведе глава и се изчерви. Ремингтън би се заклел, че е видял бисерни капчици сълзи по ресниците й.
За миг — само за миг — той изпита вина. Дяволите да я вземат! Повечето жени, които познаваше, използваха плача като оръжие, като средство да наложат волята си. Неговата херцогиня изглежда се притесняваше от сълзите си и не искаше никой да ги забележи. Включително и той.
Беше проучил щателно Мадлин, преди да я спечели на карти. Всички го бяха уверили, че тя се движи с лекота в обществото, дръзка и открита, съзнаваща собствената си важност, но без да е снобка. Защо годините в чужбина я бяха променили толкова много? Или играеше игра?
— Вижте! Ето го лорд Бетъруърт, но не е със съпругата си. — Лейди Гертруд махна с пръсти в сдържан поздрав. — Мистър Найт, можете ли да се държите прилично, докато отида да се видя с мисис Аштън? Тя винаги е информирана за последните клюки, а на мен ми се налага да опресня знанията си.
— Ще бъда съвършения английски джентълмен. — Безкръвен и досаден.
— Не възразяваш, нали мила племеннице?
Личеше си, че Мадлин не желае да остава сама с него. Обаче очите на лейди Гертруд блестяха и Ремингтън видя как неговата херцогиня загуби битката с егоизма в полза на добросърдечието.
— Вървете, мадам. Тъй като отсъствах дълго от Англия, и за мен ще е полезно да науча всички новости.
— Ще се върна навреме за представянето. Пазете мястото ми, Найт!
— Не се бавете — нареди той със суровия си делови тон.
Лейди Гертруд понечи да му отвърне шеговито, но усети, че е сериозен и побърза да го успокои:
— Разбира се, не съм забравила задълженията си. — Тя почти подскочи от нетърпение да стигне по-бързо при познатата си.
— Недей да се държиш грубо с нея. Не мисли зло никому.
Този укор го изненада.
— Не се държа грубо с нея. Наех я. Плащам й добре, за да съм сигурен, че предбрачната ни връзка няма да се отрази на репутацията ти. Просто й напомних, че има задължения. Освен това чувствам, че си по-спокойна, когато тя е наблизо. — Ремингтън чу как Мадлин рязко си пое дъх. — Не съм ли прав?
Тя извърна глава и не отговори.
Ремингтън откри, че къдриците на тила й, галещи бледата кожа, го разсейват. Може би щеше да преживее подстрижката й… е, нямаше начин, нали? Поне докато косата и не пораснеше отново.
— Ремингтън! — Кларк си проби път до него. — За мен е удоволствие да те видя толкова скоро.
— И за мен. Мога ли да ти представя Нейна светлост, маркиза Шеридан, бъдеща херцогиня Магнус и бъдеща моя съпруга? Ваша светлост, това е мистър Кларк Окснард, президент на банка „Уитингтън“ и човек, когото с гордост наричам свой приятел.
Мадлин се втренчи в Кларк, застинала в гримаса на нещо като неимоверен ужас.
Но Кларк само се засмя и стори поклон.
— Милейди, бях чувал, че приличате на братовчедка си Елинор де Лейси, и ако не го сметнете за неучтивост, бих казал, че това е абсолютна истина. Познавах младата ви роднина години преди тя да напусне Блинкингшър и ако не знаех, че сте херцогинята, щях да ви сметна за нейна близначка.
Мадлин направи тромав реверанс, сякаш едва се държеше на краката си.
— Не, не сме близначки — смутолеви тя.
— Разбира се, че не — побърза да я успокои Кларк. — Вашият годеник ме помоли да кумувам на венчавката ви. Не мога да ви опиша каква чест е това за мен. — Той сложи ръка върху рамото на Ремингтън. — Той е един от най-страхотните хора, които познавам. Вие сте щастливка. Разбира се, и той е щастливец с красавица като вас.
— Вярно е — обади се Ремингтън.
— Ще бъда в църквата, подготвен за всички вероятности — Кларк кимна многозначително на приятеля си.
При това уверение Ремингтън се изпълни с топли дружески чувства както никога досега.
— Кларк, благодаря ти. Ти върна вярата ми в човечеството.
— Съвсем не — ухили се Кларк. — Не смея да загубя най-добрия клиент на банката.
Ремингтън прихна.
„Мадлин“ зяпаше двамата мъже, сякаш говореха на чужд език. Не каза нищо. Не поведе никакъв светски разговор. Не подхвърли нито една любезност. Ако тя се държеше като дърво с всички негови съдружници, Ремингтън сериозно щеше да си поговори с нея.
Кларк обаче не видя нищо нередно в държанието й.
— Най-добре да се връщам. Госпожа Окснард е миньонче, което навалицата ще погълне, ако не съм аз да я пазя. Ако довечера не се срещнем отново, ще се видим на сватбената церемония. За мен беше удоволствие, ваша светлост.