Смътно чу как хералдът се засегна:
— Да, мистър Найт, знам кой сте. — Той се обърна към шумната и претъпкана бална зала и обяви на висок глас: — Нейна светлост, маркиза Шеридан и бъдеща херцогиня Магнус!
Всички глави се обърнаха към Елинор.
— Лейди Гертруд, графиня Гласър!
Разговорите замряха.
— И мистър Ремингтън Найт!
Докато тримата слизаха по стълбището, тишината стана гъста като мед. Дори оркестърът спря да свири. Досега Елинор беше водила скромно съществуване и никога не бе ставала обект на такова внимание. За свой ужас тя разпозна много лица в тълпата. Ами ако и те я бяха разпознали? Всеки момент можеха да я изобличат!
Лейди Гертруд бъбреше без да се трогва от нищо:
— Направихме паметно влизане, точно както се надявах, а тъпканицата вътре си я бива. Ох, не е ли вълнуващо?
Не вълнуващо, а ужасно. Елинор стисна Найт за лакътя. Стълбището изглеждаше безкрайно. И всички тези очи, които я гледаха… Краката й натежаха. Сигурно щеше да се препъне. Щеше падне, да се изтърколи чак до долу и да направи Мадлин за посмешище. Ако преди това не я изобличаха като самозванка, разбира се.
Най-накрая тримата стъпиха на лъснатия черно-бял мраморен под. Втренчените погледи се отклониха от нея. Шумните разговори бяха подновени. Елинор отново дишаше.
Пикардови посрещаха гостите си: лейди Пикард с вид на закръглена домакиня, а лорд Пикард с вид на кръгъл глупак.
Елинор ги беше срещнала по време на първия сезон на братовчедка си преди четири години, но лейди Пикард едва беше удостоила с поглед компаньонката на Мадлин, а лорд Пикард беше направил много повече. Беше я изгледал похотливо, но не в лицето, а по-надолу. Елинор беше сигурна, че те няма да познаят коя е тя. Но дали нямаше да познаят коя не е? Тя се приготви за най-лошото, но напразно: лейди Пикард изобщо не даде вид, че усетила нещо нередно.
— Милейди, колко се радвам, че първият бал, който посещавате след завръщането си в родината, е нашият. Здравейте, мистър Найт. Надявах се, че ще дойдете, за да придадете на вечерта… — дамата изпърха с мигли — …завършеност.
— За нищо на света не бих пропуснал вашето събиране. — Ремингтън се поклони.
— Не, разбира се. Първият бал с годеницата ви. — Лейди Пикард изяде с поглед херцогинята, но очевидно не забеляза нищо нередно. Елинор беше преминала първото препятствие.
— Каква изненада само ви чакаше у дома, ваша светлост: годеж!
Елинор за малко не изскърца гневно със зъби.
— Негова светлост, херцог Магнус, винаги взема присърце интересите на дъщеря си. — Това не беше толкова отговор, колкото укор, и лейди Пикард си взе бележка с неискрена усмивка.
— Лейди Гласър, колко се радвам да ви видя. Гостувате на племенницата си, така ли?
— В момента съм нейна придружителка и наставница — твърдо отговори лейди Гертруд. — Кръжа около нея денем и нощем. Не я оставям сама дори за минута. — Лейди Пикард изпрати боготворящ поглед на мистър Найт.
— Отлична идея, мадам. Мистър Найт е изключително опасен мъж.
— Как? — възпротиви се Ремингтън. — Аз съм кротко агънце.
Лейди Гертруд и лейди Пикард се изкикотиха като ученички.
Елинор дори не можа да се усмихне. Агънце? Пълни глупости. Той беше вълк, който не криеше острите си зъби и нокти — и безмилостната си природа. Ако някой от тук присъстващите знаеше, че тя живее в къщата му, всички приказки на лейди Гертруд щяха да отидат на вятъра. Репутацията на Елинор щеше да е съсипана. На всяка своя крачка младата жена се натъкваше на проблеми, всичките резултат от действията на мистър Найт.
И по-лошо: вече не го възприемаше като американски парвеню. Без значение, че той я заплашваше, шпионираше, дресираше. Ремингтън носеше официален панталон и моден черен фрак. Тялото му правеше чудеса с дрехите. Друг не би изглеждал толкова мъжествен в тях. Снежнобялото му шалче беше оформено в сложен възел. Копринената му жилетка беше в убито златно. Черните му обувки бяха обикновени. Мистър Найт не се нуждаеше от високи токове, защото и без друго се извисяваше над останалите мъже. В нейните очи той беше расов самец — а май и много други жени в залата бяха на същото мнение. Към мистър Найт бяха насочени цял куп сладострастни погледи.
— Как намерихте Европа, ваша светлост? — поинтересува се лейди Пикард.
— Всичко е в хаос — отвърна Елинор.
— Този ужасен Наполеон. — Лейди Пикард вирна снобския си нос. — По-късно вечерта ще организирам едно малко соаре по женски, на което ще ни разкажете приключенията си.
— Чудесно. — Дотогава Елинор възнамеряваше да се е омела.
— Принцът регент сигурно пристига с голямо закъснение. — Мистър Найт посочи голямото парадно стълбище. — В противен случай доста гости щяха да бъдат отпратени.