— Боже мили — промърмори лейди Гертруд.
— Какво искате да кажете? — лейди Пикард очевидно не разбра коментара му.
— Нали никой не може да пристигне след принца…
— Не, не… — Дамата се засмя снизходително. — Боя се, че сте изпаднали в заблуждение. Никой не може да си тръгне преди принца. Обратното не е вярно.
— О! Ето, че американската ми некултурност отново лъсна. — Мистър Найт удостои годеницата си с убийствен поглед.
— Има толкова правила. — Лейди Пикард положи ръка върху рамото му — интимен жест, който обясняваше защо този мъж е всеобщ любимец. — Запомнили сте повечето от тях отлично.
Усмивката на мистър Найт разкри белите му зъби.
— Паметта ми е превъзходна. Помня всичко.
Казано с други думи, помнеше лъжата на Елинор.
Гостите на опашката зад тях започна да кашлят и да пристъпват от крак на крак. Лейди Пикард реши, че достатъчно се е задържала при атрактивното трио.
— Радвам се, че сте тук тази вечер. Вечерята ще бъде сервирана в полунощ. Моля ви, танцувайте и се забавлявайте! — Тя заби лакът в ребрата на мъжа си, който отнесено съзерцаваше бюста на Елинор.
— Ъ? Какво? Да бе, жената каза, че ако скандалната маркиза Шеридан и онова щастливо копеле Найт не дойдат, вечерта ще бъде провалена и тя ще се гръмне.
— Не можем да допуснем подобно нещо — заяви мистър Найт. — Това би било трагична загуба за английското общество.
Лейди Пикард грейна. Лорд Пикард кимна. Никой ли не долови саркастичния тон на американеца? Елинор пое нещата в свои ръце.
— Благодарим ви за поканата. Не бихме пропуснали събитието на сезона. — Тя побутна Ремингтън и те се придвижиха напред.
Хората само чакаха да им се нахвърлят, ала мистър Найт ги изгледа яростно и те се отдръпнаха — поне за момента.
Лейди Гертруд, идете при приятелките си и се наприказвайте до втръсване — заяви той без капчица такт.
— Но аз току-що казах на лейди Пикард, че никога не оставям Мадлин сама — възрази старата дамата.
— Ще се грижа за годеницата си до края на вечерта. Нищо не може да й стане с мен в балната зала.
„Само ако знаеше!“ — помисли си Елинор. Лейди Гертруд погледна племенницата си.
— Вървете, лельо. Ще се оправя.
Ремингтън изчака дамата да се отдалечи и се обърна към Елинор:
— Лорд Пикард нямаше право да те зяпа така. За в бъдеще ме остави да се разправям с такива като него.
— Влизането ни не можеше да остане незабелязано, сър. Това бе ваше дело. Сега не можете да седнете да се оплаквате. — Елинор смяташе, че говори с гласа на логиката и здравия разум, ето защо с безпокойство установи, че Найт кипна от гняв. — А що се отнася до лорд Пикард, до полунощ той ще е захъркал в пиянски сън. — Тя си пое дълбоко дъх и се приготви да се изправи срещу тълпата.
Вместо това Ремингтън я дръпна към себе си.
— Ядосан съм по друга причина. Значи не бивало да пристигнем след принца, а? — Думите му тегнеха от ирония.
Ако не беше толкова нервна и не съзнаваше болезнено ясно, че всички ги гледат, Елинор щеше да се засмее при малката си победа.
— Както знаеш, дълго отсъствах от Англия.
— Толкова дълго, че си забравила такива основни порядки?
— Толкова дълго, че да се науча да лъжа.
Такъв мъж не й беше по силите, физиономията му беше страшна и тя от все сърце си пожела Мадлин да е тук и да го постави на място. Елинор очевидно бе само една самозванка, която щеше да бъде разкрита и опозорена. След тази вечер харизматичният мистър Найт щеше да я намрази.
— Ваша светлост! — извика някой.
Елинор се извърна и се изправи лице в лице с една жена, която й изглеждаше странно позната. Много позната.
— Ваша светлост, помните ли ме? — Жената изписка така високо, че Ремингтън потръпна. — Аз съм Хорация Джейксън.
Също като Мадлин Хорация Джейксън бе дебютирала преди четири години. Тя беше приятно момиче с младежки пъпки, тънки устни и прекалено традиционен баща, който не позволяваше дъщеря му да използва козметика, за да оправи вида си.
Очевидно вече не беше под чехъла на деспотичния си родител, защото тази вечер се беше наплескала с руж и намацала с червило. Косата и беше отрязана късо и накъдрена над широкото й чело, а като капак на всичко задникът й беше натежал като гемия.
— Хорация? — удивено прошепна Елинор.
— Помниш! — Хорация радостно плесна отрупаните си с пръстени ръце.
Хорация бе едно от момичетата, които се домогваха до влиятелната Мадлин. Тя не бе успяла да си намери място в кръга от приближени на бъдещата херцогиня, но за сметка на това с часове бе говорила за амбициите си на скромната компаньонка — Елинор. Сигурно щеше да я познае и Елинор си помисли, че е най-добре всичко да свърши още сега, вместо да се пече на бавен огън. Тя се изпъчи и зачака Хорация да я види истински.