Една голяма и топла ръка се озова на рамото й. Мистър Найт. Елинор би трябвало да го възприеме като тъмничар, дошъл да я отведе в Нюгейт.
А вместо това натискът на пръстите му й подейства успокоително.
— Представете ме, мила — заповяда той със суров глас. — Бих искал да се запозная с тази очарователна дама.
И той ли намираше лейди Шапстър за привлекателна? Мъжете никога не забелязваха студената пресметливост на мащехата й. Определено баща й не беше забелязал подобно нещо, но той се интересуваше единствено от себе си, а тази жена всячески гледаше да му угажда.
— Лейди Шапстър, това е годеникът ми, мистър Ремингтън Найт — неохотно изрече Елинор и после тайно се прокле. Защо бе проявила ревност? Сякаш държеше да покаже, че този мъж е само неин, когато нещата стояха точно наопаки. Тя не желаеше мистър Найт. И по-важно, Мадлин не го желаеше! Той беше годеник на Мадлин. Защо ли Елинор непрекъснато забравяше този факт?
— Мистър… Найт. — Лейди Шапстър измърка името и грациозно му поднесе ръката си. — Колко се радвам, че скоро ще бъдете част от семейството.
На Елинор й се щеше да попита защо. Защо й е на лейди Шапстър да се радва за такова нещо? Мащехата й живееше и дишаше заради титлата си. Тя беше готова на всичко, за да се издигне в аристократичните среди. Защо й е да приветства някакъв си прост американец, когато толкова много благородници намираха съюза между него и херцогинята за позорен?
Тогава мистър Найт пое поднесената му ръка и се поклони, а Елинор инстинктивно разбра. Ремингтън беше не само красив, а и неустоим. Жените усещаха, че той знае как да ги задоволи в леглото… и извън него. А лейди Шапстър обичаше да получава обожание и възхищение, да я обсипват с ласкателства, които да подхранват суетата й.
На Елинор й се щеше да покаже нокти. Щеше й се да застане между тях и да ги разтърве.
Ремингтън се дръпна от мащехата й.
— Очарован съм да се запозная с още роднини на годеницата ми. — Той погледна Елинор усмихнато, улови ръката й и я целуна жарко, което предизвика у нея тръпка на възбуда… и нервност. — Надявам се не след дълго се запозная с лорд Шапстър и всичките членове на фамилията Де Лейси. — Думите му бяха насочени по-скоро към нея, а не към мащехата й.
— А аз се надявам да ви срещна на някое по-уединено място. — Почернените ресници на лейди Шапстър запърхаха.
Елинор потрепери, сякаш я бяха зашлевили в лицето.
— Безсрамница! — измърмори лейди Кодълфинч.
— Усойница! — изсумтя лейди Страдлинг.
Ах, да. Въпреки че лейди Шапстър беше всепризната красавица от благородно потекло, малцина я харесваха и мнозина я презираха.
Мащехата й настръхна възмутено при тези коментари и бледите й рамене се изправиха, сякаш ръцете я сърбяха да въздаде правосъдие. Тя погледна Елинор в лицето… и присви очи.
— Ваша… светлост? — Като че ли за пръв път видя с кого говори. — Изглеждате ми… променена.
О, боже, не. Моментът беше настъпил. Лейди Шапстър я позна. Най-накрая мащехата й беше надникнала под лустрото на красивите дрехи и стилно късата коса. Елинор загуби смелост, забрави съветите на Мадлин и се сви уплашено.
Обаче мистър Найт беше там и ръката му я притискаше топло. Гласът му беше толкова тих, че не би трябвало да се разнесе в цялата зала — но точно това стана.
— Нейна светлост е щастлива да се види с всички ви, но сега ще ни извините. Херцогинята се нуждае от глътка въздух, а аз нямам търпение да потанцувам с годеницата си.
Дамите въздъхнаха томително и Елинор едва не падна при това доказателство за чара му.
Но мащехата й не въздъхна, а продължи да я зяпа и да търси потвърждение, че…
— Да, хайде да танцуваме! — радостно извика Елинор.
Претъпканият подиум беше в другия край на залата и Ремингтън я поведе уверено натам.
— Не обичаш тази жена — заяви той, когато се отдалечиха достатъчно.
Елинор се помъчи да наподоби някаква любезност:
— Въобще не я намирам за приятна.
— Не я обичаш — повтори той.
Но Елинор не можеше да го признае, защото бе научена, че човек непременно трябва да е учтив.
— Лейди Шапстър може да бъде нетактична и понякога наранява околните със своята безчувственост.
— Не я обичаш — отново настоя Ремингтън.
— Добре де! Не я обичам! — Елинор затаи дъх и зачака да я удари светкавица.
Нищо не се случи. Никой не забеляза признанието й. Никой с изключение на мистър Найт, който я бе накарал да изрече това нечувано оскърбление.
— Но не искам да си съставяш лошо мнение за нея само заради антипатията ми.