— И защо не? — докачи се той. — Ще бъдем съпрузи. В чий глас да се вслушвам, ако не в твоя?
Готовността му да й се довери безусловно я шокира. Особено при положение, че гърбът я сърбеше от пронизващия поглед на лейди Шапстър. Преди края на вечерта тази жена отново щеше да съсипе живота й.
Те стигнаха до подиума и зачакаха следващия танц.
— Тя ти е леля — изтъкна той.
— Тя е втората съпруга на чичо и мащехата на Елинор. — А братовчедка ми мрази дори тази далечна роднинска връзка!
Докато премисляше разговора с мащехата си, Елинор осъзна, че е трябвало да се държи с чудовището като Мадлин: грубо и безкомпромисно. Тогава лейди Шапстър нямаше да кръжи около подиума и да наднича иззад раменете на хората, за да я погледне втори път.
— Тази жена е студена като лед — заяви Ремингтън и Елинор остана изненадана от прозорливостта му. — Или греша?
— Не, прав си. — Удивително! Колко лесно беше да проявяваш неучтивост, след като веднъж си започнал! — Но повечето мъже забелязват единствено красотата й.
— Красотата е нещо повече от гъста руса коса и две хубави… — Ремингтън млъкна.
Елинор го погледна недоумяващо и в очите му проблесна весела искра:
— Държиш се като самата невинност по бели гащи. Бившият ти годеник не те ли е научил на някои работи?
Гейбриъл беше научил Мадлин на повече работи, отколкото Елинор дръзваше да си представи.
— Не знам за какво говориш. — Тя сви добродетелно устни.
— Май казваш истината. — Ремингтън се взря в очите й. — Колко интересно. Запознах се с Кемпиън и бях готов да се закълна, че във вените му тече гореща кръв. — Музиката спря и двойките напуснаха подиума. Найт я хвана (един английски джентълмен би й позволил тя да положи ръката си върху неговата) и я поведе напред. — С какво лейди Шапстър си е заслужила презрението ти?
— За малко да принуди Елинор да се ожени. — Гласът й беше толкова тих, че достигна само неговите уши.
Той не изглеждаше изненадан. Оркестърът пак засвири. Двамата се разделиха, направиха кръг и отново се озоваха един при друг.
— И братовчедка ти не е била във възторг от избора? — Той също шептеше.
— Елинор бе на шестнайсет години. Мистър Хариман беше вонлив седемдесетгодишен старец с язви и болежки. — На Елинор й се повдигна при спомена, но все пак продължи. — Обаче беше богат, с единия крак в гроба, а с другия балансираше върху тънък лед. Наследството му щеше да е добро попълнение на семейния им бюджет. — Те отново се разделиха и Елинор погледна стълпотворението около подиума. Личеше си, че с Ремингтън са най-одумваната двойка.
За няколко дълги такта двамата пак се събраха.
— Много държиш на братовчедка си — каза Ремингтън.
— Така е. — Мадлин я бе избавила от нежелан брак и тя щеше да й бъде вечно благодарна. — Кълна ти се, че братовчедка ми Елинор е най-тихото същество на земята. Един ден получих молбата й за помощ и аз хванах първия дилижанс. Прибрах я при себе си и оттогава не е стъпвала в бащиния си дом.
Ремингтън засече лейди Шапстър и погледът му се върна на Мадлин.
— По какъв начин тази жена се е опитала да наложи волята си на братовчедка ти?
— Сплашила я с ледения си глас и Елинор… Елинор се вцепенила. — Още се вцепеняваше при онзи спомен. Колко мразеше миговете, когато мащехата й вдигаше сцени и призоваваше пепел и жупел да се стоварят върху главата на лошата завареница. Само мисълта за шавливите, похотливи ръце на мистър Хариман я караше да се държи. — Когато заплахите й не проработили, тя заключила Елинор в стаята й на хляб и вода. Най-накрая, когато херцогинята спасила братовчедка си, Елинор била отхвърлена от семейството си и се оказала без подслон над главата си.
Елинор беше останала без дом. Беше останала без нищо, освен даденото от Мадлин, и въпреки че братовчедка й доста се постара да й втълпи, че си е заслужила всяко получено пени, Елинор прекрасно знаеше, че никога не ще успее да й се издължи. Ето защо се беше съгласила на това безумие. Знаеше, че е безумие, защото виждаше как мащехата й разговаря с Хорация и ръкомаха обвинително.
— Тогава защо лейди Шапстър толкова набляга на родството ви? Сигурно те мрази.
— Тя презира всички ни, но копнее да заеме подобаващото й се място в обществото. Навремето тя не разбра колко сме близки с Елинор, в противен случай щеше да изиграе по-добре картите си и да спечели от факта, че е омъжена за брата на херцог. Сега горчиво съжалява за грешката си.
— Когато се оженим, в къщата ни винаги ще има място за братовчедка ти. Не се бой, скъпа моя херцогиньо. Тя ще бъде наша любимка.
Елинор поруменя. Мистър Найт умееше да говори сладко и да стопля сърцето й. Щеше да я намрази, когато истината излезеше наяве. Но тя нямаше да допусне тази мрачна перспектива да развали вечерта. Тази нощ й принадлежеше. Докато се въртеше с Ремингтън, той изпълни сетивата й. Уханието му беше на студен вятър, канелена пръчица… чисти бели чаршафи.