Не биваше да мисли за брачната постеля, докато се намираше в близост до този мъж. Това можеше да я отведе до… брачната постеля.
Което, разбира се, бе невъзможно, защото лейди Шапстър приключи с речта си пред Хорация и посочи с пръст към подиума.
Моментът, от който Елинор се страхуваше цяла вечер, най-после настъпи.
За нейно удивление Хорация отметна глава назад и направо започна да цвили от смях. Една от приятелките й се приближи и попита нещо, при което Хорация й отвърна развеселено. Жената погледна първо лейди Шапстър, после Елинор и се засмя. Един по един гостите чуха за какво е станало дума и започнаха да се хилят по посока на лейди Шапстър, сякаш тя беше малоумна.
Мащехата й беше дала глас на подозренията си, навличайки си присмеха на обществото.
Страните на лейди Шапстър пламнаха като нажежени въглени. Тя отметна глава и достолепно излезе от залата. Елинор се оказа раздвоена между чувството си на триумф — бе победила! — и страха си от бъдещето, защото мащехата й никога не забравяше и никога не прощаваше. Някой ден тази зла жена щеше да си отмъсти.
Но може би тази вечер Елинор трябваше да постъпи като Мадлин и да живее за мига. Тази вечер щеше да обърне гръб на страховете си и да се държи като девойка, която танцува на първия си бал с най-хубавия мъж в залата.
Тя зърна отражението на танцуващите двойки в едно огледало и се възхити на грациозната млада дама с разкошна рокля и със страхотна модна прическа. Дамата в огледалото имитираше движенията й. Носеше дрехите й. Изведнъж Елинор осъзна, че ослепителната красавица… е самата тя!
Беше като излязла от приказка! Новата прическа преобразяваше лицето й. Изглеждаше по-млада, по-радостна и невероятно шик. Приличаше не толкова на Мадлин, колкото на… на веселото момиче, което можеше да бъде, ако лейди Шапстър не се беше появила в живота й.
Елинор се засмя на себе си. Ама че глупост — да мисли, че една нищо и никаква си подстрижка може да я промени, но благодарение на огледалото разбра, че външният вид заблуждава. Все едно колко уплашена беше, никой от гостите не проникна под модната й фасада.
Никой с изключение на мистър Найт. Той улови ръката й за тържественото представяне пред принца и я погледна право в очите. Елинор си помисли, че той сигурно танцува така, както прави любов. С него тя се чувстваше най-добрата танцьорка на света. Движеха се в синхрон и когато музиката свърши, тя не можа да удържи усмивката си.
Бе щастлива. Тази вечер, засега, бе щастлива.
Майордомът на стълбищната площадка удари с жезъл по пода и извика:
— Негово кралско височество Джордж, принц Уелски.
Гостите се обърнаха към огромният мъж, който се извисяваше над главите им и се усмихваше благосклонно. Светлокестенявата му коса падаше на къдри по челото му, шкембето му се люлееше пред него, докато той слизаше по стълбите. На младини принцът е бил хубав мъж, но сега, на четирийсет години, не бе вече толкова, но обичаше да се забавлява по приеми, което си личеше, докато поздравяваше гостите. Мъжете му се покланяха, а дамите правеха реверанси. Елинор последва примера им, но когато се изправи, установи, че принцът още стои пред нея. Той й се усмихна лъчезарно и я щипна по бузата.
— Лейди Шеридан — или трябва да ви наричам херцогиня Магнус? — Принцът се смееше, затова и тя направи същото. — Приятно ми е да узная, че след толкова продължително отсъствие пак сте на родна земя. Липсвахте ни много!
Елинор се смути. Уелският принц почти не беше обърнал внимание на Мадлин по време на дебюта й. Дори бе решила, че той се е изплашил от прямотата и живия характер на братовчедка й. Защо сега я коткаше?
— Благодаря, ваше височество. Радвам се, че съм си у дома.
— Непременно трябва да ми дойдете на гости в Карлгьн Хаус. И да доведете американския си годеник! — Той се обърна към мистър Найт. — Истинско удоволствие е да познаваш такъв човек. Истинско удоволствие е да играеш хазарт с такъв човек.
Ремингтън се поклони.
— Ваше височество е твърде добър към мен. С нетърпение очакваме да ви видим на бала ни след два дни.
— Ще ме видите, и още как! — ухили се принц Джордж. Лейди Пикард улови погледа му и той се понесе към нея. — Страхотно забавление както винаги, милейди!
Когато интересът на множеството се пренасочи към домакинята, Елинор се обърна към Ремингтън: