И защо? Въпросът не й даваше мира. Мъчеше се да си внуши, че не е искала между двамата мъже да възникне раздор. Че е свенлива и не е могла да понесе мисълта за сцена. Със сигурност не се е стараела да защити чувствата на мистър Найт. Този мъж многократно бе доказал, че е безчувствен като камък.
Той още галеше жребеца, но гледаше нея. Мълчанието ги обгърна — мълчание, което очевидно не го притесняваше.
Но на нея й бе неудобно. Винаги когато помежду им настъпеше пауза, тя изтърсваше нещо глупаво. Нещо издайническо. Но не и този път.
— Диридей е идеалният избор за мен — тросна му се тя.
В отговор той изръмжа ниско и гърлено, като хищен звяр:
— Радвам се да узная… че яздиш… както на мен ми харесва.
Елинор се изчерви и се размърда неловко. Зърната й щръкнаха — корави пъпки, копнеещи за неговото докосване.
Как го беше постигнал? Тя бе посочила най-очевидния факт, а той й беше дал да разбере, че съвсем не говори за коня.
Ремингтън откопчи пръстите й от оградката на бокса и ги целуна.
— Според мен лейди Гертруд се справя добре като компаньонка — каза той.
Елинор кимна, онемяла от беглото докосване на устните му, което бе накарало кожата й да настръхне. Ремингтън сложи ръка на рамото й.
— Толкова добре, че с теб не сме останали и миг насаме.
— Сега сме сами. — Колко глупаво беше да му напомня!
— Вярно е. — Той си затананика доволно.
— Време е да си ходим. — Елинор се опита да се измъкне, да се подчини на инстинкта си да избяга.
Ремингтън я заобиколи и тя се озова с гръб към оградката.
— За щастие, лейди Гертруд не язди и не намира повод за безпокойство, че сме решили да се отдадем на такова невинно забавление.
— Така е. — Елинор се помъчи да му даде твърд отпор, но гласът й затрептя въпросително.
— Лейди Гертруд е лишена от въображение. — Очите му я гледаха безмилостно на слабата светлина, както сокол гледа апетитна мръвка. Свободната му ръка лека-полека се обви около кръста й. — Интересно дали ти си по-различна от нея.
Кога ситуацията беше станала взривоопасна?
— Аз не съм трудна за разбиране.
— Ти си загадка, която чака майстора си. Ще ми се да узная как предпочиташ да се целуваш: със затворена уста… или с отворена…
Очите и се отвориха широко.
— Дали обичаш да търкаш гърдите си в моите.
Тя ахна ужасено.
— Къде са най-чувствителните ти зони, когато мъжка уста — моята уста — броди по тялото ти.
Тя отново щеше да ахне, но удовлетворението, което се изписа по лицето му, я накара да се въздържи. Да, той я бе шокирал и се бе насладил на реакцията й. Но Елинор мразеше да се държи като страхливка. Копнееше да му го върне тъпкано и тази нужда й даде сили да отвърне:
— Можеш да ми задаваш такива въпроси и може би, ако аз пожелая, ще научиш отговорите. Но не си въобразявай, че ще ги получиш просто така.
— Да задавам въпроси. Каква уникална идея. — Хитра усмивка заигра по кадифените му устни. — Да, ти би могла да ми кажеш отговорите, разбира се, но предпочитам сам да ги открия. — Той я притегли плътно към себе си.
Открития? Елинор можеше да му разкаже едно-две неща. Обичаше да я прегръща толкова силно, че гърдите й да се търкат в неговите. А това в комбинация с веселите искрици в погледа му беше причина незабавно да се махне оттук.
Тя се извъртя, отскубна се и побягна. Той се втурна след нея. След няколко метра я настигна и я хвана през кръста. Така я притисна, че тя не можеше да помръдне.
Елинор се втренчи в светлосините очи и от все сърце си пожела да не беше толкова неопитна в любовта. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна, както сега.
— Няма да ти сторя зло. — Гласът му беше дълбок и зноен. — Няма да те похитя. Само ще те целуна.
Само ли? Само? Никой никога не я беше целувал и ако Ремингтън я докоснеше с чувствените си устни, тя щеше да бъде белязана до живот от него.
— Не тук. — Тя погледна към отворената врата на конюшнята. Напомнеше ли му да се държи прилично, той сигурно щеше да се укроти. Вместо това Ремингтън отвори вратата на най-близкото отделение и я вкара светкавично вътре със същия финес, с който я беше въртял вчера на танците.
— Сламата е чиста, отделението е закътано. Не се притеснявай от конярите. Никой няма да ни прекъсне.
С поведението си тя целеше единствено да го отблъсне. Сега този мъж се държеше така, сякаш тя учтиво го бе помолила да й прави компания насаме.