— Не бива… не можем…
Белите зъби се откроиха на обветреното му лице и той така я нагласи в ръцете си, че равновесието й да зависи изцяло от него. Единствено палците й докосваха пода.
— Не знам как успях да издържа толкова дълго.
За какво говореше Ремингтън? Та те се познаваха едва от два дена. Тогава видя изражението му и разбра, че за него два дена са цяла вечност. Той си харесваше нещо и го взимаше незабавно. Сега искаше нея.
Устните му я докоснаха и тя затвори очи. Първата й целувка. Уста в уста, нежна, търсеща.
Елинор се опита да си внуши, че това не се случва. Мадлин не искаше този мъж и нямаше да се венчае за него, но все пак не беше редно да целува годеника й.
Но пращенето на сламата под краката й и миризмата на коне направиха този миг неумолимо реален. Копчетата на жакета му се впиха в гърдите й. Ръцете му я милваха с вещина, която подсказваше, че обуздаването на непокорни жени не му е чуждо, а целувките му… целувките му говореха, че той е звяр с неутолима чувственост.
Меките му като коприна устни бяха опитни в любовното изкуство и й доставяха наслада. Той едва докосваше устата й и Елинор неусетно вдигна лице, както цветето следва слънцето, копнеейки да го вкуси повече.
За първа целувка не беше зле, но Елинор остана неудовлетворена. Това я изненада. Струваше й се, че опитен мъж като мистър Найт… О, не че дръзваше да си представя такива неща, но понякога в главата й се промъкваше порочна мисъл: този мъж сигурно се целува прекрасно. Всъщност определено бе очаквала той да се справи по-добре. А какво стана? Остави я да копнее за нещо повече от това повърхностно докосване.
Ето защо, когато той поднови действията си по омагьосването й, тя пламенно впи устни в неговите, приласка го с нежен шепот и се отърка в него. Отначало той се поколеба, но после задълбочи целувката. Устните му се разтвориха леко, сякаш я подканваха… предизвикваха… да направи същото. Елинор отвори уста и диханията им се смесиха.
Все едно размениха частица от душите си. Тя пое дъха му и изпита чувството, че го е вкусила целия, което я изплаши — и заинтригува. Прищя й се да опознае аромата му, тялото му, докосването му. Трябваше да го опознае целия… поне в този момент не можеше да мисли за друго.
Но този миг никога нямаше да се повтори. Повече не биваше да го целува. Нямаше да целуне никой мъж. А така желаеше Ремингтън.
Желаеше го.
Думите отекнаха в съзнанието й. Изведнъж здравият й разум се възвърна. Тя се отскубна от него, подпря се на стената и притисна ръка към сърцето си.
— Навярно ме смяташ… за разпусната.
Той не й се присмя и отвърна сериозно:
— Не, смятам те за самотна.
— Какво? Самотна ли? Не съм самотна! — Тя си имаше своите задължения. Имаше си и своите роднини. Животът й беше полезен за другите.
— Целувката ти беше на жена, която открай време стои зад прозореца на живота и наднича вътре с трепет, но не й стига кураж да почука на вратата и да влезе.
— Не е вярно! — Дяволите да го вземат, точно така беше!
Той не й обърна внимание.
— Тези дни вече приключиха. От каквото и да си се страхувала досега, знай че то не може да се сравнява с мен.
Не бе нужно Ремингтън да настоява. Тя вече се боеше от него.
Той свъси вежди и очите му проблеснаха сурово:
— Чуй ме. Отсега нататък няма да се отделяш от мен и за миг. Без значение какво става, все едно дали ти харесва или не, всяка вечер ще се прибираме у дома заедно. А стъмни ли се… ще ти покажа всички чудеса на желанието. Страстните ни нощи ще надминат и най-смелите ти мечти. Аз многократно ще те докарвам до ръба на мястото, от което няма връщане. Ще се гърчиш над мен и под мен, ще галиш всеки сантиметър от кожата ми, ще живееш от целувките ми. Докато един ден не се събудиш и не откриеш, че аз съм във всичките ти мисли. Аз и насладата, която ти доставям. Проникването ми в теб. Тогава ще се отърсиш от всяка печал и ще бъдеш моя завинаги.
Тя го зяпна с широко отворени очи, докато тялото й пулсираше от докосването му — и, по-лошо, от думите му. Беше загазила.
Трябваше да му признае истината. Този фарс не можеше да продължава. Мътните ги взели и Мадлин, и умния й план, и всичко, което Елинор й дължеше. Ремингтън трябваше да спре да парадира с нея като със своя годеница. Тя би могла да се прибере вкъщи — където и да беше това — да се сгуши в леглото и да благодари на щастливата си звезда за успешното бягство. И да мечтае за него, да докосва тялото си, представяйки си, че ръцете му я милват.
— Ти не си тази, за която те мислят — яростно изрече той.
От ужас гърлото на Елинор се сви на буца. Той вече знаеше!