— Не. — Гласът й изскърца. — Не съм.
Ремингтън се протегна и отново я притегли към себе си. Но сега й показа какво въздържание е проявил предишния път.
Той плъзна ръка по врата й и пръстите му се заровиха в остриганите кичури. Устата му я завладя, езикът му се плъзна между зъбите й, изисквайки незабавен отклик. Когато реакцията й закъсня, той захапа долната й устна.
Тя простена — несигурен вик на изненада.
Той беше вътре.
Първите им целувки бяха опознаване, възможност за него да я вкуси, възможност за нея да свикне с него.
Езикът му изпълняваше поредица от ритмични движения в устата й. Нежните й устни отстъпиха пред атаката му. Елинор не знаеше какво да мисли, какво да прави… но това нямаше значение. Той беше поел контрол. Сега липсваше нежността на първите му целувки. Сега Ремингтън сърдито и яростно търсеше удовлетворение.
Без да я изпуска, той се втренчи в нея:
— Нищо от хорските клюки по твой адрес не е вярно. Информирали са ме погрешно.
Елинор се опита да отговори, да обясни, но изгуби равновесие. Тя беше висока жена, но Ремингтън я вдигна сякаш бе лека като перце. Той коленичи и я положи на една сламена бала, затискайки я с горещото си и кораво тяло. В конюшнята беше топло и сумрачно. Сламата пукаше под тях, облъхвайки ги с мириса на жито. Той се отърка о нея и тя усети как твърдата му мъжественост се опря в корема й.
Ремингтън отново я целуна, милвайки я с устни, изкушавайки я с език. Страстта му беше толкова силна, че тялото й се гърчеше под порива му. Елинор не разбра как този мъж с желязно самообладание толкова неочаквано се беше превърнал в див и опасен тип. Беше зърнала звяра, дебнещ под цивилизованото лустро, но никога не си бе представяла, че ще стане обект на атаката му.
Но Ремингтън й се беше нахвърлил и не даваше пукната пара за нейната неопитност. Той улови китките й и ги намести около врата си. Помежду им имаше само дрехи, които не представляваха никаква преграда срещу лудостта, която го беше обзела, и чийто огън започваше да пламти у Елинор.
За нейна изненада тялото й откликна страстно. Тя искаше да забие нокти в гърба му, да раздере ризата на гърлото му и да забие зъби там, искаше да обвие крака около кръста му. Лудата му страст обхвана и нея.
Елинор бе готова да се закълне, че в този миг земята под нея се разтърси от силата на преживяването им. Или нещо дълбоко в нея се бе пробудило? Нещо важно?
Дланите му галеха нейното тяло, откривайки очертанията на хълбоците й, бавеха се на едно място, сякаш копнееха да научат повече. Коляното му се плъзна между бедрата й, предизвиквайки у нея пулсации, които се разпространиха до корема и гърдите й. Кожата й сякаш гореше в треска. Сърцето й бумтеше в гърдите, които бяха подути и болезнено чувствителни. Тялото й линееше от нуждата тази целувка да продължи вечно.
Не. Елинор искаше целувката да прерасне в нещо друго, нещо повече.
Ремингтън се отмести и се хвърли върху сламата толкова внезапно, че тя изстена от изненада.
— Мамка му. — Тонът му преливаше от язвителност. — Искам да те обладая, но не бива. Не тук и не сега.
И тя искаше същото.
Определено не тук и не сега.
— Не мога да обезчестя бъдещата си съпруга в конюшнята — свирепо продължи той. — Ти си млада дама от благороден произход, не някаква си уличница.
— Не, определено не съм уличница. — Тя опря пръст на нежните си устни. Нищо не се бе променило. Трябваше да му каже коя беше в действителност. Трябваше да го направи сега.
Но не искаше. Харесваше целувките му. Искаше още.
— Сърдиш се.
Той пое дълбоко дъх, за да успокои дишането си, и отговори.
— Не на теб. Сърдя се на себе си, защото стигнах прекалено далеч прекалено бързо. Щях да… — Нямаше да й каже какво беше на път да направи, затова повтори: — Ти си млада дама от благороден произход.
Елинор щеше да приеме всяка негова целувка. И нещо повече: сама щеше да му даде аванси, пък да става каквото ще. Поемаше отговорността за действията си.
Можеше да бъде глупава. В края на краищата и тя беше член на фамилията Де Лейси.
14
Неговата херцогиня яздеше, сякаш бе родена на седлото, и направляваше коня с елегантна непринуденост. Тук, на пътеката в Грийн парк, безупречната й фасада се пропука и тя се превърна в жена, отдадена на блаженството. Сякаш вятърът в косите й и огромният звяр под нея я караха да забрави това, което трябваше да бъде, и събуждаха истинската й природа.
Ремингтън искаше тя да се държи така и с него. Искаше да го язди диво и страстно, докато на лицето й е изписано ликуване, а тялото й отново и отново го поема в себе си.
Мамка му, адски трудно беше да язди с такава ерекция! Трябваше да задържи вниманието си върху Мадлин, в случай че тя реши да му избяга, не да зяпа полюшването на гърдите й. Годеницата му яздеше достатъчно добре, за да му се изплъзне, ако й се отвори възможност.