— Какво ще кажеш да се поразходим и да видим кравите?
Тя тръгна пред него — прекрасно женско тяло, обгърнато в сив като мъглите костюм за езда, който очертаваше сочните му извивки. На шапката й се вееше яркочервено перо, а ресните на стилния й шал се полюшваха около врата и. Дупето й се въртеше при всяка крачка.
— Ако искаш да знаеш, веднъж доих крава. Бяхме в Италия на един планински път. Застигна ни ужасна виелица и ние се скрихме под първия покрив, който се оказа обор с пет крави. Собственикът не се виждаше никъде. Бяхме гладни, а кравите мучаха все по-жално, тъй като никой не идваше да ги издои, затова Дики ни показа как се прави. Вечеряхме топло мляко. — Тя се изкиска, унесена в спомени за европейската си обиколка.
А той се унесе в спомена за онова, което се случи в конюшнята.
Мадлин не трябваше да му бяга. Той се беше втурнал подире й като разгонен жребец, надушил кобила. Малко оставаше да я покрие, но се удържа с последните си остатъци здрав разум.
— По време на пътуването преживях много приключения. — Елинор го погледна и съблазнително изпърха с мигли. — Ще бъдеш изумен да научиш какви неща ми се случиха.
Какво правеше с него тази жена? Един поглед и той я следваше по петите като чезнещ от любов младок! Преди два дена тя не смееше да го погледне в очите. Няколко нищо и никакви целувки, и тя вече флиртуваше.
— Някой ден ще ти разкажа всичко… ако ме помолиш както подобава. — Те тъкмо минаваха покрай дървена решетка, от която се спускаше водопад от рози. Елинор спря и повдигна един розов цвят с нежните си пръсти, усмихна се на красивите листенца, затвори очи и вдъхна дълбоко великолепното ухание.
— Обичам рози, особено жълтите. Те не се ценят като червените, но винаги внасят разнообразие. Аранжирайте ги в букет с лавандула и ще имате божествен аромат плюс невероятна красота. Сложете ги във ваза сами, и те ще кимат на всеки, който минава покрай тях.
Едно беше да прескочи няколко стъпки в ухажването и да целуне Мадлин, преди да му е дошло времето. Друго беше да й се нахвърли като ненаситен войник, възбуден от битките и въздържанието. Когато Ремингтън изготвяше плана си да прелъсти херцогинята, той беше пропуснал два важни момента: Не беше очаквал, че тя ще реагира, все едно него е чакала цял живот… не бе очаквал и собствената си необуздана страст.
Тя продължи с равен тон:
— Мистър Найт, ще ми отговорите ли, или ще продължите със загадъчното си мълчание, което не ми говори нищо, но казва на нашата публика всичко?
— На нашата публика? — Ремингтън най-сетне излезе от унеса си.
— По пътеките се разхождат много хора. Яздят, вървят, разменят си поздрави и се интересуват от нас. Ако само мълчите, докато аз говоря, ще ви лепнат етикета „грубиян“ и в Лондон ще плъзнат клюки, че сме се скарали. Оттам пътят до слуховете за развален годеж и несъстояла се сватба е много кратък.
Тя да не би да се бунтуваше? Той я хвана за ръката и я накара да спре.
— Няма да има никакъв развален годеж, а сватбата ни ще се състои както е предвидено. Оженим ли се, ти ще носиш моя пръстен, ще ходиш с моите дрехи и ще ми се подчиняваш безпрекословно. — Ремингтън зачака възраженията й или поне някаква проява на непокорство. Вместо това тя напрегнато се вторачи над рамото му към алеята за конете.
Той не можеше да повярва. Говореше й, чертаеше бъдещия им съвместен живот, а тя дори не го слушаше!
Очите й се отвориха широко. Ремингтън се обърна и видя едно черно, мършаво, средноголямо куче да подтичва по пътеката пред един буен жребец. Модно облеченият младеж на седлото не обръщаше внимание на кучето и конят щеше да го стъпче с копитата си.
Мадлин извика, откъсна се от Ремингтън и хукна към ездача, който извика стреснато и рязко дръпна юздите.
Ремингтън изкрещя някакво предупреждение и хукна след нея. Мадлин сграбчи кучето през корема и без да го изпуска, се търколи на крайпътната трева с едно плавно движение.
Ездачът се мъчеше да укроти уплашения жребец. Кучето лаеше все по-силно. То се измъкна от хватката на Елинор, изкуцука и спря на няколко метра от нея.
— Добре ли си? — Ремингтън коленичи до нея. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Искаше му се да я разтърси яростно. Или да я прегърне. Не беше наясно кое от двете.
— Да. — Криво-ляво Елинор се изправи. Той се опита да я задържи на място от страх, че тя може да е ранена, но да не го съзнава. Елинор го плесна през ръцете и запълзя към страхливото куче.
— Да не се удари, красавице моя? — изтананика тя. Красавице? Кучето беше порода „улична превъзходна“. То приличаше на норвежка хрътка, която е била изкъпана с гореща вода и се е свила наполовина. Козината му — на жълтеникавокафяви и черни петна — беше сплъстена, а коремът му бе хлътнал. То смърдеше на боклук — вероятно се беше ровило из бунищата да търси храна.