Къде се губеше братовчедка й? С всяка изминала секунда положението ставаше все по-лошо.
— Брамъл! — възкликна Ремингтън. — Колко се радвам да ви видя.
Брамъл. Елинор беше чувала това име. Контето Брамъл беше арбитърът на английската висша класа, човекът, който губеше часове, за да нагласи идеално шалчето около врата си, човекът, който не даваше и пукната пара за аристократичния престиж и цяло състояние — за перфектния си външен вид.
Елинор добре си даваше сметка, че видът й съвсем не е съвършен. Всъщност беше раздърпана и изцапана. Без капка разкаяние си помисли, че сега мистър Найт го е загазил.
— Мистър Найт. — Контето Брамъл излезе напред и се поклони на Елинор. — Вярвам, че досега не съм имал удоволствието да се запознаем.
Елинор почеса за последно кучето по шията и се изправи, докато Ремингтън ги представяше един на друг.
— Ваша светлост, струва ми се… че обичате кучета? — Контето Брамъл огледа внимателно сцената на събитията.
— Намирам, че те са по-достойни за доверие от много хора — отвърна Елинор с вродената си прямота.
— Не познавам куче, достойно за доверие.
— А познавате ли човек, достоен за доверие? — Тя говореше за малката тълпа зад гърба му, хората, които снощи се трупаха около нея, а след днешния ден щяха да я избягват. За нейно изумление контето Брамъл схвана намека и се усмихна.
— Ваша светлост е съвсем права — каза той и добави с тих глас, който издаваше искрена загриженост. — Боя се обаче, че сте съсипали костюма си за езда.
С дързост, която изненада дори нея, Елинор заяви:
— Аз съм херцогиня Магнус. Аз диктувам модата. Утре всички дами ще яздят със скъсани ръкавици и кривнати шапки.
Брамъл внезапно прихна.
— За мен ще е чест да се поразходя с вас.
— Към конете. Предполагам, че трябва да се прибера и да се приведа в приличен вид.
— Към конете, разбира се — съгласи се контето Брамъл.
Двамата закрачиха към гората, където ги чакаше конярят.
Мистър Найт и кучето ги следваха крачка назад.
— Разбирам защо отсъствахте от Лондон толкова време, ваша светлост — поде контето Брамъл, когато се отдалечиха от тълпата. — Ако ми позволите дързостта да ви дам един съвет… вие имате свой собствен стил и, както подозирам, естествено предразположение към неприятностите.
— Това е вярно — обади се мистър Найт.
Елинор го удостои с яростен поглед и провери как се справя куцукащото куче. То вървеше, но си личеше, че няма да издържи още дълго. Тя насочи вниманието си към Брамъл, преструвайки се, че го е слушала през цялото време.
— Онези хора още ли ни гледат? — попита контето с уморено махване на ръката.
— Разбира се — отвърна Ремингтън. — Теб винаги те гледат, Брамъл.
Мазното му ласкателство стресна Елинор, но отговорът на контето Брамъл я стресна още повече:
— Моята популярност е кръстът, който трябва да нося. — Той говореше сериозно и Елинор се смая при тази самомнителност. — Ваша светлост, не бих ви предложил нищо толкова скандално като предишното ви бягство…
Само да знае какъв скандал ще се разрази, когато Мадлин пристигне в Лондон!
— …но трябва да продължите, както сте я подкарали. Вие сте бъдещата херцогиня. Вие ще диктувате модата. Вие сте красавица — аз току-що го потвърдих. Имате невероятен стил. Никога не се извинявайте за ексцентричните си прищевки. — Погледът му се плъзна по разкъсания й костюм за езда. — Но имайте предвид, че добре облеченият пътник е щастлив пътник.
Елинор с мъка удържа смеха си. Подозираше, че и мистър Найт едва се удържа да не прихне. Но тя не беше като него. Той не беше като нея. Да мисли, че двамата може да са на едно мнение по който и да е въпрос, беше доста стряскащо.
Контето Брамъл беше изрекло присъдата си над нея и сега се обърна към Ремингтън.
— Мистър Найт, правилно ли е да предположа, че сте ми изпратили покана за бала си?
— Съвсем правилно — увери го Ремингтън.
— Ще дойда. — Контето Брамъл превзето притисна ръка към челото си. — Днес удължих разходката, натоварвайки прекомерно деликатния си организъм. Сбогом, ваша светлост. Сбогом, мистър Найт. — Той заситни напред.
Елинор и Ремингтън го изпроводиха с поглед.
— Ами хубаво. — Устните на мистър Найт бяха подозрително нацупени. — Всичко мина добре.