Но никоя от онези неприятности не беше толкова зловеща колкото сегашната: да седи в една стая с мистър Найт, който я вземаше за Мадлин.
— Но… Защо херцогинята? Защо точно това семейство? Какво сте си представяли?
— Бъдещата херцогиня има владения в цяла Британия и голямо лично състояние. Какво съм си представял? Представях си как ще я покоря. Представях си как ще се оженя за нея. Как ще контролирам огромните й богатства и как ще й направя цяла сюрия деца. — Мистър Найт се усмихна — леко извиване на устните — но очите му останаха студени. — Та кой не би възжелал титлата съпруг на една от най-влиятелните жени в Англия?
Доводите му звучаха напълно разумно. Разбира се, мъжете жадуваха да се оженят за Мадлин по тези причини. Но у мистър Найт имаше нещо… някакво пламъче в очите му, някаква наглост в стойката му, леката полуусмивка… Елинор подозираше, че той лъже.
— Но аз трябва да попитам — тонът му беше присмехулен — защо разговаряме за херцогинята в трето лице, все едно ви няма?
Тя преглътна. Ами ако вече се беше издала?
И да беше така, мистър Найт не го показа с нищо.
— Струва ми се, че Бриджпорт ни е донесъл чай — каза той, когато на вратата се почука.
Икономът — дискретен и ненатрапчив — влезе, следван по петите от една камериерка, и постави подноса пред Елинор. Камериерката донесе втори поднос, отрупан със сандвичи и сладкиши.
— Благодаря — отвърна Елинор.
Камериерката бе съвсем младо и неопитно момиче, което гореше от желание да разбере как изглежда бъдещата невеста на мистър Найт. То зяпна Елинор, сякаш за пръв път виждаше аристократ. Елинор и преди бе ставала свидетел на подобно отношение, но досега винаги Мадлин бе на прицела му. Тя самата, невидимата компаньонка, се свиваше кротичко в ъгъла.
Бриджпорт тъкмо щеше да й се скара, но мистър Найт го изпревари.
— Мили, достатъчно.
Камериерката подскочи, погледна господаря си уплашено, направи реверанс и изчезна от стаята.
Бриджпорт се поклони и излезе с тежки стъпки, затваряйки след себе си. Затваряйки Елинор насаме с мистър Найт.
Погледът й се впи във вратата.
— Не беше нужно да я плашите.
Найт се изправи и застана до килима — висок, широкоплещест джентълмен, който с лекота успяваше да доминира над всички.
— Тя ви притесняваше — обясни той.
Елинор се стресна. Той бе прав, разбира се, но нима бе проникнал зад ведрата й фасада?
И по-важно, защо му бе да го прави?
— Със захар, без сметана — изрази желанията си мистър Найт.
Елинор погледна тумбестия чайник от китайски порцелан на сини цветя, от който се вдигаше пара. На покривчиците до него имаше две чаши, захлупени с чинийки. Подносът беше олицетворение на всичко цивилизовано и нормално. Да не говорим, че тя редовно наливаше чая. Мадлин не се интересуваше от чаената церемония, докато Елинор намираше утеха в аромата, топлината, рутинното действие. Ала точно сега вниманието на мистър Найт превърна всичко това в мъчение. Чайникът тежеше като камък в ръцете й. Чашата изтрака, когато я вдигна. Елинор наклони чайника, насочи чучура към чашата…
И в този момент мистър Найт изрече с измамно сладък глас:
— Много хубаво било да ти прислужва херцогиня.
Ръцете й затрепериха. Горещата течност покапа по пръстите й. Елинор изпусна чашата. Преди да успее да я хване, тя се разби в масата. Едно парче се заби в дланта й.
Елинор се отдръпна и стисна пръсти. Мистър Найт незабавно коленичи до нея.
— Поряза ли се? Опари ли се?
— Не, не. Добре съм. — Не се чувстваше добре. Беше притеснена. Не случайно бе овладяла изящните жестове на истинска лейди — мразеше хората да я зяпат без причина, а сега спокойствието й беше изневерило. — Моля ви, мистър Найт, станете.
Все едно говореше на стената. Той вдигна ръката й и веднага забеляза капчицата алена кръв на кутрето й.
— Порязала си се — Мистър Найт вече бе минал на „ти“.
— Няма ми нищо. — Тя се опита да издърпа ръката си. — Колко съм непохватна. Счупих хубавата чаша.
— По дяволите чашата. — Той притисна пръст към раничката.
Елинор потрепери.
— Късметлийка си. Нищо ти няма. — Той поднесе дланта й към устата си, като засмука кутрето й.
Елинор се втренчи с потрес в него. Главата му бе приведена над ръката й, изсечените му черти бяха напрегнати и сериозни. Устата му бе топла, влажна, и оказваше върху нея… странно въздействие. По-скоро животинско, отколкото човешко, смес от болка и интимност… никога, абсолютно никога ничия мъжка уста не бе докосвала тялото й. Как за отрицателно кратко време се беше оказала в такава интимна близост с мистър Найт, която съвсем не предразполагаше към подобни емоции? Той вдигна глава и улови погледа й.