И защо? Елинор не разбираше защо му е да се ожени за бъдещата херцогиня Магнус. Той твърдеше, че иска да придобие богатства и висок социален статус, но тя не му вярваше. Имаше още нещо, спотайващо се зад привидната му усмивка, нещо враждебно, което я плашеше.
Танцът свърши. Господата се струпаха около Ремингтън и започнаха да го тупат по гърба, обсипвайки го с поздравления.
Елинор се отдръпна. Обзе я отчаяно желание да изчезне, да се скрие, но бягството беше немислимо.
Хорация първа отиде при нея.
— Ах, ти, хитрушо! Даже не ни намекна, че сватбата е толкова близо!
— Нали? — пошегува се Елинор, оказала се не по-добре осведомена от Хорация.
Лейди Пикард се втурна към тях с пялата решимост на вряла и кипяла клюкарка.
— Честито, ваша светлост! Ах, колко ли сте доволна!
— Не ми стигат думи да опиша чувствата си — отвърна Елинор със свито сърце. Ами сега какво да прави? Съветът на Мадлин изникна в съзнанието й: „Когато те обземат съмнения, ще се замислиш: Как би постъпила Мадлин в тази ситуация? И действаш.“
Без съмнение това беше най-глупавият съвет, който Елинор беше чувала някога. Изобщо не й помагаше. Ама изобщо.
Мистър Кларк Окснард бързо се доближи до нея заедно с дребничката си съпруга. Той й се усмихна весело, а закръглените му бузи бяха зачервени от удоволствие.
— Ремингтън, когато ме помоли да ти стана кум, нямах представа, че ще бъде толкова скоро. Честито, ваша светлост, честито!
— Да, прав си.
Елинор нищо не разбираше, но не даваше пукната пара.
— Моите благопожелания, ваша светлост. — Гласът на мисис Окснард беше изненадващо дълбок за такова миньонче. Зорките й очи не пропуснаха нито една подробност от изражението на Елинор. — Женитбата е много вълнуващо нещо, но е свързана с доста притеснения и тревоги. Може би ще си поприказваме на по чаша чай като две омъжени жени?
Мисис Окснард говореше толкова спокойно и естествено, че на Елинор й се прищя да оброни глава на рамото й и да си поплаче.
— Много ще се радвам — отвърна тя. — Благодаря. Контето Брамъл се понесе към тях, размахвайки кърпичката си, за да му проправят път.
— Ваша светлост, какви превъзходни новини. Скоро ще сте омъжена жена. Кой, ако не мистър Найт, ще атакува там, където другите отстъпват, и ще завладее смятаното за непревземаемо?
Нима скоро ще бъда превзета? Предполагам, че така ми се пада. — Задето се представям за тази, която не съм.
Младият лорд Байрон вдигна прочувствения си поглед към нея.
— Такъв романтичен жест може да ме вдъхнови за някоя поема. Епическа поема. Или пък за сонет.
— Не се съмнявам, че мистър Найт ще бъде във възторг. — Елинор отстъпи назад. Всъщност беше убедена в противното.
— Скъпо момиче! — Лейди Гертруд се повдигна на пръсти и целуна Елинор по бузата. — Толкова се вълнувам! — високо изрече тя, после продължи шепнешком. — Това ще пресече в зародиш слуховете за това къде живееш. Да знаеш как съм облекчена! Прислугата дрънка наляво и надясно. Още няколко дни и с репутацията ти щеше да е свършено!
В това отношение лейди Гертруд грешеше, защото лейди Шапстър преднамерено бавно оглеждаше корема на Елинор. С онзи свой спокоен, самоуверен, дружелюбен тон, който докарваше Елинор до сълзи, мащехата й заговори:
— Не си губиш времето. Май не случайно си се разбързала към олтара?
Всички гости останаха втрещени.
Мистър Найт се завъртя като гневен вихър. Гостите едновременно отстъпиха назад.
Но за пръв път лейди Шапстър не успя да засрами или сплаши завареницата си. Може би Елинор бе пораснала. Може би последните четири години, последните няколко дена, последните няколко минути й бяха разкрили къде се крие нейното истинско нещастие. Каквато и да беше причината, внезапният изблик на гняв заличи всички тревоги от съзнанието й. Не се нуждаеше от закрилата на мистър Найт. И сама щеше да се справи.
Елинор се обърна към мащехата си с хищническа усмивка:
— Лейди Шапстър, върнах се в Англия преди седмица. Ако желаете да сплетничите, знайте, че този слух няма да намери почва.
Лейди Шапстър примигна, сякаш някое миловидно котенце й се беше нахвърлило с ноктите си. После устните й се опънаха в ужасяваща усмивка и тя пристъпи напред. Преди да е успяла да каже и дума, вбесената лейди Гертруд се намеси: