— Лейди Пикард, не намирате ли онази забележка за ужасно пошла?
— Така е, наистина. — Лейди Пикард изглеждаше искрено потресена, като жена, която няма нищо против малко клюки, но се ужасява от подобни неуместни сцени.
— Лейди Шапстър. — Ремингтън я хвана за ръката. — Не помня да съм ви канил на годежа си.
Лейди Шапстър му се нахвърли със зъби и нокти, като тигър, заклещен натясно:
— Веднага разбрах, че не сте изпратили поканата поради недоглеждане, затова…
— Не беше недоглеждане. — Мистър Найт сякаш плюеше думите. — Грубите, злобни жени не са ми по вкуса. Със сигурност не искам такива личности да присъстват на годежа ми.
Лейди Гертруд потупа Елинор по ръката и измърмори някакво несвързано утешение.
— Но точно за това трябва да ви предупредя! Вие не искате да се ожените за нея! — Тя посочи Елинор с дългия си показалец.
Елинор искаше да скочи и да я стисне за гушата, за да спре гадния, мазен, обвинителен тон.
Мистър Найт оголи зъби и когато заговори, гласът му едва се чуваше:
— Не ми казвайте какво искам и какво не. Не знаете нищо за мен и за плановете ми. Сигурен съм, че горите от желание да си тръгнете. Ще ви изпратя до вратата.
— Каква сцена! — измърмори контето Брамъл. — Толкова е тъжно да наблюдаваш залеза на една навремето прочута красавица.
Ремингтън не му обърна внимание, обаче лейди Шапстър го чу. Тя удостои Елинор с отровен поглед и й се закани:
— Кълна се, ще си платиш, задето ме унижи така!
— Милейди, ако искате да стигнете до вратата читава, мълчете! — предупреди я Найт.
Елинор пресекливо си пое дъх. Беше се опълчила срещу мащехата си и бе излязла от сражението невредима. Не можеше да я победи истински, преди да е излязла насреща й под собственото си име, но засега дори беше благодарна на тази жена. Лейди Шапстър й бе дала шанса да избяга, макар и за миг, от задушаващия интерес на гостите.
— Извинете ме. Виждам една приятелка, която трябва да поздравя.
— Разбира се, мила. — Лейди Гертруд я потупа по ръката. — Иди да се освежиш.
— Непременно. Благодаря ви, лельо. — Елинор положи големи усилия да не хукне, защото знаеше, че всички погледи са устремени към нея. Тъй като нямаше и най-бегла представа накъде отива, тя се помъчи да върви по права линия. Знаеше само, че трябва да се махне оттук, преди да е припаднала.
Отворената към градината врата обещаваше прохлада под булото на мрака. Ето защо Елинор се насочи натам, но иззад цветето до стъкления прозорец се разнесе съскане:
— Хей, мис!
Елинор заобиколи голямата саксия и видя клекналия на пода червенокос мъж. За момент мъката, която я изпълваше, се превърна в надежда. Досега той винаги успяваше да й помогне. Нямаше да я разочарова и сега.
— Дики! Какво правиш тук?
— Спасявам ви. — Дики Дрискол надникна към дансинга, където двойките се накланяха и изправяха в сложните движения на менуета. — За пръв път мога да говоря с вас без мистър Найт или копоите му да ме засекат. Идвайте! — Той се изправи и крадешком изприпка към вратата. — Да се махаме!
— Точно така! Да се махаме! — Тя го последва на терасата, опивайки се от свободата си. — Искам да изчезна от това място преди… просто трябва да се махна.
— Шт! — Дики я поведе надолу по стълбите. — Найт има хора навсякъде. Хич не ми беше лесно да стигна дотук и не искам пак да ме изхвърлят безславно.
— Искаш да кажеш — както онзи ден, когато ни спипаха, докато бягахме от конюшнята.
Градинската пътека не беше осветена и Елинор не видя лицето на Дики, но чу унинието в гласа му:
— Хич не ми беше забавно, мис Елинор.
— Онези мъже не те биха, нали? — тя се напрегна.
— Не, мистър Найт ги инструктира само да ме изхвърлят и те спазиха — горе-долу — заръката му.
— Значи Ремингтън е удържал на думата си. — Елинор се отпусна. Той й беше обещал, че Дики няма да пострада.
Тя беше обещала да не бяга.
Но мистър Найт не й бе казал, че ще се оженят незабавно!
— Побързайте, мис! — пришпори я Дики.
И какво като Ремингтън не й беше казал цялата истина? Тя не беше настояла да я чуе. Просто му беше обещала, че няма да бяга. Не беше поставила ограничения и условия.
— Дики, не мога да дойда с теб. — Тя спря неохотно.
— Как така не можете? — Дики я задърпа. — Това не ви е игричка, мис. Чух го. Този мъж съобщи за сватбата ви вдругиден, а нейна светлост никаква я няма. Не знам къде се е запиляла, обаче знам, че тука сме изправени пред криза.
— Разбирам те. Повярвай ми, Дики, разбирам те. Но факт е, че обещах на мистър Найт да не бягам отново.
Елинор трябваше да остане. Беше дала дума.