Ремингтън свали фрака си и се запита дали тя не е надарена и с други добродетели. Докато минаваше покрай библиотеката на път към стълбището, един леко завален глас го повика дружелюбно:
— Мистър Найт, за мен е удоволствие да ви видя пак.
Той спря и погледна към мрака, който се разливаше от открехнатата врата на библиотеката.
— Ваша светлост?
Тя излезе на светло. Както и по-рано, копринената рокля обгръщаше великолепното й тяло, но едната ръкавица я нямаше, панделката й се беше килнала над едното ухо, а остриганите й кичури стърчаха диво. Беше красива, възбуждаше похотта му и се клатушкаше като потъващ кораб.
— Мистър Найт, трябва да ви честитя — поде тя с усмивка, която изглеждаше прекалено весела за трезв човек. — За млад ерген дадохте страхотно парти.
— Колко вино изпи? — Въпросът му беше логичен.
— Вино ли? Какво вино? — Тя се направи на самата невинност и поклати енергично глава, уж за да изрази възмущение. — Ще е неприлично да се накъркам на собствения си годеж. — Мадлин спря до него и заби пръст в гърдите му. — Нали?
Ремингтън се взря в тънкия пръст, който се премести нагоре и накриви шалчето му. Годеницата му беше пияна. Кога успя? Допреди час нищо й нямаше.
— Съвсем не. Кога, ако не на собствения си годеж, да му отпуснеш края?
— Шалчето ти е омачкано. Ти си американец. Трябва да те предупредя. Според Брамъл омачканите шалчета не са шик. — Дланта й раздърпа шалчето докрай, разваляйки каквото беше останало от хубавия възел. — А твоето сякаш е отъпкано от кон. — Мадлин се олюля назад. Ремингтън я улови за ръката.
— Виждам. Обаче празненството свърши, така че няма значение. — Дали това беше реакцията на годеницата му при вестта, че твърде скоро ще се омъжи за него? Предполагаше, че неласкавият за самолюбието му отговор е „да“.
Но Мадлин беше такава чаровница, а датата на венчавката й дойде като гръм от ясно небе. Този път щеше да я извини.
— Искаш ли да те заведа в спалнята ти?
— О, много сме палави — отвърна тя с крива усмивка. При нормални обстоятелства Ремингтън би се съгласил, но не можеше да се възползва от жена, която обикновено не пиеше повече от глътка вино.
— Колко изпи?
— Една мъничка чашка. — Тя му показа количество колкото напръстник.
— Със? — Той я поведе към стълбището.
— С бренди. — Тя изговори думата чувствено.
— Една мъничка чашчица или няколко мънички чашки?
— Е, може и да са били две — склони тя, докато се изкачваха по стълбите. — Или седем. Абе цифрата пет нещо ми се върти в главата. Ти знаеш ли, че много ме бива по математика?
— Нямах представа. — Той знаеше къде е спалнята й, разбира се. Откакто тя беше пристигнала, всяка нощ той слизаше пред вратата й, стискаше ключа в ръката си, преценяваше за и против… наслаждаваше се на очакването.
— Много съм силна по математика и езици, което ми беше добре дошло по време на пътуването. И в язденето — аз съм великолепна ездачка. Всички така казват. — Гласът й стана по-дълбок и по-дрезгав. — И в чукането. Страхотна съм в чукането.
Той спря толкова рязко, че Елинор за малко не се катурна на пода.
— Олеле! — извика тя. — Хей, моряко, развей флага, като си решил да променяш курса.
— И кой те научи да се чукаш? — попита той с привидно небрежен тон.
— Онези кадъни.
Ремингтън се втренчи в нея. От една страна, беше убеден, че тя го будалка, а от друга — че в това състояние не може да лъже.
Тя тържествено отвърна на погледа му, вдигна ръка и погали лицето му.
— Даваш ли си сметка колко си хубав? О, да. Това е факт! Тази вечер, докато ми наливаше чашчица бренди, Хорация ми каза, че дамите говорят как им се искало да те хванат за пакета и да ти смъкнат бричовете, за да видят какъв подарък им е приготвил дядо Коледа. Или пък беше новогодишен подарък? Не помня.
— Поласкан съм. — Трябваше да открие какво има предвид под „страхотна съм в чукането“. Не го вярваше. За бога, та тя дори не умееше да се целува! Той плъзна ръка около талията й и я насочи към пейката в прозоречната ниша. Сграбчи един свещник и го закрепи върху перваза.
— Какви кадъни?
— Дамите от бала…
— Не, какви кадъни са те научили да се чукаш? — Хладнокръвието му го напусна и сърцето му заби ускорено. Ремингтън злобно разпусна завесите на нишата и ги дръпна, осигурявайки им затворено, интимно пространство, идеално за разпит.
— Ще ми се да обръщаш повече внимание на думите ми. Вече ти казах. Онези от харема.
— Харем ли?
Беше живяла в харем?
Беше ли спала с мъж? Той се изправи пред нея и попита с най-страшния си глас:
— Какъв харем?
Мадлин не изглеждаше впечатлена от вълчата му свирепост.