— Какво ти направи беят?
— Беят ли? — тя сякаш не разбираше. — Затвори ни в харема си и отпраши нанякъде.
Ремингтън се облегна на стената и облекчено затвори очи.
— Ако обичаш, слушай какво ти приказвам. Ако внимаваше повече, нямаше да ми задаваш този въпрос — оплака се тя.
— Значи още си девствена?
— Сър! Как може да се съмнявате! — Косата й беше разрошена като след бурна нощ с любовник. Гърдите й бяха пристегнати в корсажа, но така изкусително преливаха от деколтето, че той искаше да ги целуне. Очите й бяха помътнели от умората и алкохола и за пръв път, откакто я познаваше, Мадлин се усмихваше без стеснение. Меките й червени устни бяха леко отворени, белите й зъби блестяха. През цялата вечер — мамка му, откакто се бяха срещнали — тя го дразнеше и изкушаваше с високото си стройно тяло и с тези огромни сини очи.
Тя беше невинна девица с опит на куртизанка. Усещаше желанието му, но по-важно: тя също го желаеше и не знаеше как да се справи с чувствата си. Той беше изплел коварна паяжина около спечелената на карти годеница, а сега откриваше, че и тя го е оплела в мрежите си. Не можеше да мисли за друго, освен какво ще е да я притежава. Не можеше да мисли за друго освен за брачната им нощ. Дори плановете му за отмъщение отстъпиха на второ място пред всепоглъщащата нужда да я обладае.
Тя продължаваше да говори и изведнъж отново привлече вниманието му:
— Ако поема твоята мъжественост в устата си и я засмуча, по никакъв начин няма да опетня невинността си. Или? — Тя се излегна порочно на възглавниците и го погледна замислено.
Костваше му огромно усилие на волята да не се съгласи, защото въпросната мъжественост нарасна и така изду панталоните му, че копчетата заплашваха да се скъсат. Той бавно се изправи, за да облекчи натиска.
— Напротив.
— Но нали няма да проникнеш в катеричката ми — заинати се тя с упоритостта на пияниците.
Той не знаеше как да обори този аргумент, но ако Мадлин не престанеше с приказките, скоро щеше да разбере цялата истина за секса.
— Но… предполагам, че си прав. — Лицето й помръкна. — Все пак и това е проникване…
— Да. — Ремингтън се гърчеше в агония.
Тя вдигна ръка и със замъгленото си от похотта зрение му се стори, че Мадлин отново посяга към шалчето му. Вместо това ръката й се плъзна по ерекцията му.
— Това ли е оная работа? — изкиска се тя. — Очевидно е тя, освен ако не си напъхал полицейска палка в джоба си.
Щеше му се да й каже, че не е възпитано да се смее, докато държи в ръка члена му, но докосването й толкова много му допадна, че не намери сили да възрази. Нека се смее колкото й душа иска, докато пръстите й изследват размерите му. Тя обаче стана по-сериозна:
— Колко е голям и дебел. Започвам да си мисля, че актът между мъжа и жената е невъзможен. Не разбирам как това нещо ще влезе в мен. Позата ми се струва неудобна, а по размер мисля, че сме несъвместими.
— Ще стане. — Ако не спреше да го гали, ей сега щеше да й покаже колко лесно ще стане.
Не биваше да забравя стратегията си. Планът му беше да я обладае след съответния обред. Първо щеше да заведе своята херцогиня в църквата, а после щеше да принесе девствеността й върху олтара на отмъщението.
Семейството й беше длъжник на неговото, и тя щеше да плати. Или по-точно казано, щеше да направи първата погасителна вноска.
Но докато тя си играеше с копчетата, случайните й докосвания изпращаха стрелички на блаженство — или може би на болка? — по тялото му.
— Да го извадя ли? — попита тя. — Може ли да го видя? — Нетърпението й бе най-мощният афродизиак на света.
— През първата брачна нощ.
Елинор се нацупи и долната й устна се изду съблазнително.
— Не. Искам сега. — Тя започна да го разкопчава.
Той улови ръката й в своята:
— Направиш ли го, ще ти се случи случка… извън границите на приличието.
— Мисля, че ние отдавна преминахме всякакви граници — изкикоти се тя и отново се опита да го разкопчае. — Не бива да бъдем тук сами. Не бива да живея в твоята къща. Така че защо да не…
Значи не беше чак толкова пияна.
— Защото не мога да…_се овладея?_ — Не, изключено беше да си го признае. Тук трябваше да се пипа тънко. — А ти знаеш ли, че и един мъж може да окъпе интимните части на жената с устата си?
Очите й се отвориха още по-широко и част от блясъка им се позагуби.
— Честно?
— Честно.
— Сигурен ли си? Наложниците никога не са отваряли дума за това. — Неговата херцогиня не криеше недоверието си.
— То е нещо, което мъжът прави на жената, когато иска да й покаже що е сладострастие. — И нещо повече. Мъжът го правеше, когато искаше да задоволи жената, но не беше нужно Мадлин да знае всичко. Добре е някои неща да останат изненада.